Мили братя и сестри,

Вярваме ли с цялото си сърце, че Христос скоро ще дойде и че ние притежаваме последната вест на милост, която трябва да бъде предадена на един провинен свят? Нашият пример такъв ли е, какъвто би трябвало да бъде? Показваме ли чрез нашия живот и свят говор на хората около нас, че ние очакваме славното явление на нашия Господ и Спасител Исус Христос, Който ще преобрази нищожното ни тяло и ще го направи подобно на Неговото славно тяло? Боя се, че не вярваме и не осъзнаваме тези неща както трябва. Хората, които са убедени във важните истини, които изповядваме, трябва да постъпват според убежденията си. Стремежът към забавления и неща, привличащи вниманието към този свят е извънредно голям; умът се занимава твърде много с облеклото, а езикът прекалено често е ангажиран в лекомислени и безполезни разговори, които правят изповеданието ни лъжливо, защото разговорите ни не са за небето, откъдето очакваме Спасителя.

Ангели бдят над нас и ни пазят. Ние често ги наскърбяваме, като се отдаваме на безполезни разговори, шеги и закачки, а също и с потъването в едно безгрижие и равнодушие. Може от време на време да полагаме усилия да постигнем победа и наистина я постигаме, но не я ли задържим, а потънем в същото небрежие и пасивност, неспособни да устоим на изкушенията и да се противопоставим на неприятеля, то ние не издържаме изпита на нашата вяра, който е по-ценен от злато. Не страдаме заради Христос и не можем да Го прославим в изпитанието.

На лице е голяма липса на християнска твърдост и на служене на Бога от принцип. Не трябва да се стремим да си угаждаме, но да почитаме и прославяме Бога във всичко, каквото вършим и говорим, като имаме предвид единствено Неговата почест. Ако вземехме присърце следните важни думи и винаги ги помнехме, не бихме падали тъй лесно в изкушения и думите ни биха били малко и добре подбрани: „Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме”. „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.“ „Боже, ти ме виждаш.”

Не бихме могли да мислим за тези важни думи и да си припомняме Исусовите мъчения за нас, бедните грешници, за да получим прощение и да бъдем изкупени за Бога чрез Неговата скъпоценна кръв, без да почувстваме едно свято възпиране и сериозното желание да страдаме за Него, Който пострада и понесе толкова много заради нас. Ако тези мисли ни занимават, любимото „аз” с неговото достойнство ще бъде смирено и заместено от една детинска простота, която ще може да понася упреците на другите, без да се възбужда; тогава себелюбието не ще ни владее.1

Когато размисля колко много е направено за нас, за да бъдем изведени на правия път, съм принудена да извикам: „О, каква любов, каква чудна любов е имал Божият Син към нас, бедните грешници!” Редно ли е да бъдем безсмислени и безгрижни, докато за нашето спасение е направено всичко възможно? Цялото небе се интересува от нас. Необходимо е да бъдем деятелни и будни да отдаваме на Всевишния почест, слава и поклонение. Сърцата ни трябва да преливат от обич и благодарност към Онзи, Който е бил така изпълнен с любов и състрадание към нас. Нужно е да Го почитаме чрез нашия живот и да показваме чрез чисто и свято поведение, че сме родени от горе, че този свят не е наша родина, че тук сме само гости и чужденци, пътуващи за една по-добра страна.

Мнозина, които изповядват Христовото име и твърдят, че очакват Неговото скорошно идване, не знаят какво значи да се страда заради Христос. Техните сърца не са станали покорни чрез благодатта и собственото „аз” не е умряло, както това често се открива по различни начини. А в същото време казват, че имали изпитания. Но главната причина за техните изпитания е непокорното им сърце, което прави так уязвимо личното „аз”, че то често се чувства оскърбено и обидено. Ако тези хора биха могли да осъзнаят какво значи да бъдеш смирен Христов последовател, истински християнин, те биха започнали да работят сериозно и да вършат правото. Първо те биха умрели за личното „аз”, след това биха постоянствали в молитва и биха обуздавали всичките си сърдечни страсти. Братя и сестри, освободете се от доверието в себе си, от самодоволството си и следвайте смирения Образец. Винаги мислете за Христос, Той е вашият пример и вие трябва да крачите в Неговите стъпки. Гледайте на Исус, начинателя и завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата радост претърпя кръст и презря срама. Той понесе противоречието на грешниците против Себе Си. Заради нашите грехове Той стана някога кроткото заклано агне, наранено, бито, мъчено и поразено.2

Ние далеч не сме такива, каквито Бог би искал да бъдем, защото не облагородяваме душите си и не усъвършенстваме характера си в съответствие с чудното откровение на Божията истина и Неговите цели. „Правдата възвишава народ; а грехът е позор за племената“ (Притчи 14:34). Грехът внася хаос. Където и да се таи - в отделното сърце, в дома, в църквата - там са налице безпорядък, раздори, препирни, враждебност, завист, ревност, защото врагът на човека и на Бога контролира ума. Но ако истината бъде обичана и внесена в живота, ако бъде отстоявана, тогава човекът, който стори това, ще намрази греха и ще бъде жив представител на Исус Христос пред света.

Хората, които заявяват, че вярват истината, без да живеят според нея, няма да бъдат осъдени, понеже не са имали светлината, а понеже са разполагали с голяма светлина, обаче не са изпитали сърцата си според Божия велик морален стандарт за праведност. Онези, които твърдят, че вярват в истината, трябва да бъдат облагородени чрез прилагането ѝ? в живота си. Същинската библейска религия трябва да преобрази живота, да усъвършенства и облагороди характера, като го прави да прилича все повече и повече на божествения образец. Тогава домът ще бъде огласяван от молитви, от благодарности и хваления към Бога. Ангелите ще служат в такова семейство и ще съпровождат вярващите му членове до молитвения дом.

Нека църквите, които твърдят, че вярват в истината, които се застъпват за Божия закон, да го спазват и да се отклоняват от всяко беззаконие. Нека отделните членове на църквата устояват на изкушенията да вършат злини и да се отдават на греха. Нека църквата започне делото на очистване пред Бога чрез покаяние, смирение, дълбоко изследване на сърцето, защото се намираме в действителния Ден на изкуплението - един тържествен час, натоварен с вечни резултати.

Нека онези, които поучават истината, я представят такава, каквато е в Исус. Под покоряващото, освещаващо, пречистващо влияние на Божията истина те самите са като чисти съдове. Ако бъдат заквасени с библейската религия, какво влияние би се разпространило от тях по света! Нека отделните членове на църквата бъдат чисти, твърди, непоколебими, винаги изпълнени с любовта на Исуса, и тогава те ще бъдат светлина за света. Нека мъжете, стоящи като стражи и като пастири на стадото, провъзгласяват тържествената истина, отправят предупреждение към всички хора, народи и езици. Нека бъдат живи представители на истината, за която се застъпват, и да почитат Божия закон чрез стриктно и свято спазване на неговите изисквания, ходейки пред Господа в чистота и святост. Тогава такава сила ще съпътства прогласяването на истината, която ще отразява светлината навсякъде.

Бог никога не изоставя народи или отделни хора, докато те не Го изоставят. Външното противопоставяне не ще отслаби вярата на Божия народ, който спазва Неговите заповеди. Това, което ще отслаби народа е занемаряването да се приложат чистотата и истината на практика, понеже то ще наскърби Божия Дух и Бог няма да бъде сред тях, за да ги благославя. Покварата отвътре ще донесе Божиите съдби върху този народ, както се случи с Йерусалим. О, нека се чуват умоляващи гласове, нека се чува сериозна молитва, за да не изпаднат от вярата онези, които проповядват на другите. Братя мои, не знаем какво ни предстои и единствената ни безопасност е да следваме Светлината на света. Бог ще работи с нас и за нас, ако греховете, които донесоха гнева Му върху стария свят, върху Содома и Гомора, и върху древния Йерусалим, не станат наши престъпления.

И най-малкото нарушение на Божия закон носи вина на престъпника и без искрено покаяние и изоставяне на греха той със сигурност ще стане отстъпник... Нека като народ, доколкото е възможно, да очистим нашия стан от морални осквернения и тежки грехове. Как можем да очакваме Бог да обърне Своята сила в наша полза и да ни спаси като народ, който е вършил правда, когато грехът овладява людете, претендиращи, че издигат моралния стандарт за праведност?... Ако като народ не се държим във вярата и не само се застъпваме с перо и глас за Божиите заповеди, но ако не пазим всяка една от тях, без съзнателно да ги нарушаваме, тогава ще ни застигнат слабост и гибел. Това е работа, която трябва да извършим във всяка една от нашите църкви. Всеки член на църквата трябва да бъде християнин.

Нека грехът на гордостта бъде премахнат, нека всички излишества в облеклото бъдат отстранени и да има покаяние към Бога, задето е бил безочливо ограбен чрез задържаните средства, които вместо това е трябвало да се влеят в съкровищницата за поддържането на Божието дело в мисионските полета. Нека пред Божия народ бъде издигнато делото на реформацията, на истинското обръщане и той да бъде усърдно увещаван към това. Нека делата ни и поведението ни да съответстват на делото за това време, за да можем да кажем: „Следвайте ме, както аз следвам Христос“. Нека покорим душите си пред Бога чрез смирение, пост и молитва, покаяние и оставяне от греха.

Сега трябва да се чуе гласът на истинския страж, който прогласява: „Утрото иде, а също и нощта“ (Исая 21:12). Тръбата трябва да даде отчетлив звук, защото се намираме във великия ден на Господното приготовление... Днес в нашия свят съществуват много учения. Има множество вероизповедания, чиито поддръжници наброяват хиляди и десетки хиляди, но само върху едно от тях е положен Божият печат. Има религия на човека и религия на Бога. Душите ни трябва да са закрепени здраво върху вечната Скала. Всичко в Божия свят - както хората, така и ученията и самата природа - изпълнява Божието сигурно пророческо слово и осъществява Неговото велико и заключително дело в историята на този свят.

Трябва да сме готови и да очакваме Божиите нареждания. Народите ще бъдат разтърсени из основи. Подкрепата ще бъде оттеглена от онези, които провъзгласяват единствения Божи стандарт за праведност, единствения сигурен тест за характера. И всички, които не ще се подчинят на постановлението на законодателните събрания, които не се покорят на националните закони, за да издигнат съботата, установена от човека на греха в незачитане на Божия свят ден, ще почувстват потисническата сила не само на папството, но и на протестантския свят - образът на звяра.

Сатана ще върши своите чудеса, за да заблуждава; той ще издигне своята власт като върховна. Църквата може да изглежда, сякаш ще падне, но няма да падне. Тя ще стои, докато грешниците в Сион не бъдат пресяти - плявата, отделена от скъпоценната пшеница. Изпитанието е ужасно, но въпреки това трябва да дойде. Никой, освен онези, които са превъзмогвали чрез кръвта на Агнето и словото на тяхното свидетелство, няма да се намери сред верните и истинните, без петно от грях и без лъжа в устата им. Трябва да се оставим от себеправедността напълно и да бъдем облечени в Христовата правда.3

Беше ми показано, че ако Божиите люде не положат усилия от тяхна страна, а чакат освежаването да дойде върху тях и то да премахне неправдата им, и да поправи грешките им; ако зависят от това, за да бъдат очистени от нечистотата на плътта и на духа и да бъдат пригодени да се включат в силния вик на третия ангел, те ще бъдат намерени за недостатъчни. Освежението или Божията сила ще дойде само върху хората, които са се подготвили за това, като са изпълнявали делото, заръчано им от Бога, а именно - да се очистят от всяка нечистота на плътта и духа, като се усъвършенстват в святост със страх от Бога.4

Остатъкът, които пречистват душите си, като се подчиняват на истината, набират сила от самите изпитания, и така показват красотата на светостта посред обкръжаващото ги отстъпление. За тях Господ казва: „На дланите Си съм те врязал“ (Исая 49:16). За тях се съхранява вечен, непогиващ спомен. Сега на нас ни е нужна вяра, жива вяра. Нужно ни е да имаме живо свидетелство, което да докосне дълбоко сърцето на грешника. Налице е твърде много проповядване и твърде малко служение. Необходимо ни е светото помазание, духът и огънят на истината. Много от проповедниците са полупарализирани от собствените им недостатъци на характера. Те се нуждаят от обръщащата Божия сила.

Това, което Бог изискваше от Адам преди грехопадението му, беше съвършено покоряване на Неговия закон. Днес Бог изисква същото, което изискваше и от първия човек - съвършено послушание, праведност без нито едно петно и без нито един недостатък в Божиите очи. Да ни помогне Бог да Му отдаваме всичко, което законът Му изисква! Не можем да сторим това без онази вяра, която внася Христовата праведност в ежедневието.

Скъпи братя и сестри, Господ иде! Извисете мислите си, повдигнете главите си и се радвайте. О, бихме си помислили, че онези, които чуят радостната новина и предявяват, че обичат Исус, ще се изпълнят с неизразима и преславна радост. Това е добрата, радостната вест, която трябва да изпълни с енергия всяка душа; която трябва да се повтаря в домовете ни и да се известява на онези, които срещаме на улицата. Каква по-радостна новина може да се съобщи?! Заяждането и споренето с вярващи или невярващи не е работата, която Бог ни е дал да вършим.

Ако Христос е моят Спасител, моята жертва, моето изкупление, тогава никога няма да загина. Като вярвам в Него, аз имам вечен живот. О, да можеше всички, които вярват в истината, да повярват и в Исуса като техен личен Спасител! Нямам предвид онази евтина вяра, неподкрепена с дела, а онази сериозна, жива, постоянна, трайна вяра, която се храни с плътта и пие кръвта на Божия Син. Искам не само да бъда оправдана от престъпването на Божия свят закон, но и да бъда извисена към сиянието на Божието лице; не просто да бъда допусната в рая, но да имам свободен достъп там.

Нима ние като един особен, свят народ сме толкова безчувствени към неизразимата любов, която Бог е проявил към нас? Спасението не се състои в кръщението, в написването на имената ни в църковните книги или в проповядване на истината. То се състои в жив съюз с Исус Христос, в това сърцето ни да бъде обновено; във вършенето делата на Христос с вяра; в това да се трудим от любов, с търпение, кротост и надежда. Всяка душа, съединена с Христос, ще бъде жив мисионер за всички наоколо. Такъв човек ще се труди за близките и далечните. Ще мисли в широк мащаб, няма да се интересува само от своята част на делото - да изгради онзи клон от работата, който той оглавява, и до там да стига неговата ревност. Всички ще се интересуват да работят, за да укрепят всеки клон на делото. Няма да има себелюбие, няма да се проявява егоистичен интерес. Делото и истината са обединени в едно велико цяло.

Трябва сериозно и загрижено да се запитаме: „Храня ли в сърцето си завист, ревността намира ли място в него?“ Ако е така, то Христос не е там. „Обичам ли Божия закон, любовта на Исус Христос в сърцето ми ли е?“ Ако се обичаме един друг, както Христос ни е възлюбил, тогава се подготвяме за благословеното небе на мира и покоя. Там няма стремеж да бъдеш първи, да имаш върховенството; всички ще обичат ближния си като себе си. О, да отвореше Бог ума и да проговореше в сърцето на братята и сестрите, та да ги разбуди...

Онези, които са безгрижни в Сион, трябва да бъдат пробудени. Тежък отговор ще дават хората, които носят истината и при все това не чувстват бремето за душите. О, дано мъжете и жените, изповядващи истината, да се събудят, да приемат игото на Христос и да понесат Неговото бреме. Нужни са хора, които ще имат не само номинален, но Христоподобен, безкористен интерес - един ревностен огън, който няма да угасне поради трудностите, нито да се охлади заради изобилващото беззаконие...

Ние стоим на самия праг на вечността. За това дело не ще са нужни християни, които се верни, само при отсъствието на трудности. В днешно време не се нуждаем от сантиментална и приятна за сетивата религия. Вярата ни трябва да стане по-пламенна и възвестяването на истината да става с повече жар. Казвам ви, че сатанинските сили са обновили енергиите си, за да действат със сила и мощ, каквито не сме си представяли досега. А нима няма нова сила свише да завладее Божия народ? Истината, с нейното освещаващо влияние, трябва да бъде убедително представяна на хората. Нужно е усилено да умоляваме Бога, да отправяме агонизиращи молитви към Него, та надеждите ни като народ да се основават не на предположения, но на вечните истини. За себе си трябва да сме наясно, чрез доказателствата на Божието Слово дали сме във вярата, дали сме се отправили към небето, или не. Моралният стандарт за характера е Божият закон. Отговаряме ли на неговите изисквания? Господните люде употребяват ли своето имущество, своето време, таланти и цялото си влияние в делото за това време? Нека се пробудим! „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога“ (Колосяни 3:1).5