Малко преди Исус да отиде в Гетсимания да се помоли за последен път, Той обяви на учениците Си, че ще ги напусне, защото земната Му мисия приключваше и Той щеше да се завърне на мястото, където те засега не можеха да Го последват. Виждайки естествената им реакция на тъга и може би на чувството, че щяха да бъдат изоставени, Исус им каза: „Да се не смущава сърцето ви“ (Йоан 14:1). Тези думи им вдъхнаха надежда. По подобен начин Исус желае да увери всеки вярващ, че Той разбира обстоятелствата в живота ни и притежава всичко, от което душата ни се нуждае, за да бъде в мир. След това Исус каза на учениците Си: „В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място “ (Йоан 14:2).

Обиталищата, за които Исус говори, представляват един дом, а домът е мястото, където обикновено намираме сигурност, мир и щастие. Това обещание трябва да бъде голямо вдъхновение за всеки от нас – че ще достигнем дом, където също така „вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както вола...“ (Исая 65:25). Той ще бъде далеч от всичко, което днес ни причинява тъга и несигурност, и където „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка...“ (Откровение 21:4).

Но следващото обещание на Исус към учениците Му беше толкова голямо, колкото и предходното: „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие“ (Йоан 14:3). „Пак ще дойда“ е балсамът, от който учениците се нуждаеха в онзи момент. Те все още не знаеха какви изпитания ги очакваха, но оттогава насетне това обещание щеше да бъде центърът на тяхното внимание и мотивацията им да излязат да проповядват Неговото завръщане и да се стремят да направят Исус Христос известен на всеки народ, племе, език и люде.

Четиридесет дни след възкресението Си Исус заведе учениците Си на Елеонската планина, близо до Витания, преди град Йерусалим, в който бе отхвърлен и после осъден на смърт. Това беше моментът на сбогуването и възможността да предаде последните наставления на тази група мъже и жени, които представляваха намерената изгубена овца. Думите на Исус не бяха упреци за техните грешки или неуспехи, а думи на най-дълбока нежност и съчувствие.

„С ръце протегнати за благословение, сякаш уверявайки ги в Своята грижлива закрила, Той бавно започна да се възнася отсред тях, привличан към небето от сила, много по-голяма от земното притегляне. Когато се издигна над тях, благоговеещите ученици напрегнаха поглед, за да зърнат за последен път своя възнасящ се Господ. Облак от слава Го закри от очите им. И когато колесница от ангели Го обгърна като облак, до тях долетяха думите: „Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века!” В същото време до тях проехтяха и звуците на най-сладката и радостна музика от ангелския хор.“ 2

В този момент двама мощни ангели в човешка форма със съчувствие и любов към учениците, които се взираха в небето, се приближиха и ги попитаха: „Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето“ (Деяния 1:11). Това беше същото послание на надежда, което Исус им бе изговорил много преди това: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол“ (Матей 25:31). Това беше същото откровение, което Йоан получи на остров Патмос: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин“ (Откровение 1:7). Ангелите ги увериха, че същият този Исус, Когото бяха видели да се възнася на небето, ще дойде отново, както се бе възнесъл. Наистина, Той ще дойде в облаците, и всяко око ще Го види.

Разбирането на повече за времето на края беше нещо, което привлече вниманието на учениците и би трябвало да привлече и нашето. Те дойдоха при Исус насаме, за да Го попитат: „Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3).

На местата, където технологията е по-развита и пътуванията се извършват със съвременни транспортни средства, обръщаме голямо внимание на сигналите, които ни дава сателитният навигатор или GPS устройството, за оставащото разстояние до дестинацията или за възможните промени в избрания маршрут. Крайпътните знаци също ни помагат. Библейските пророчества много приличат на GPS система, която ни указва къде във времето се намираме, та да можем да се подготвим и да стигнем безопасно до местоназначението.

„Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина” (Матей 24:4, 5). Защо Христос представи това като първия знак преди края? Отговорът е даден от апостол Петър: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Петрово 5:8). Скъпи братя и сестри, Сатана също знае библейските пророчества и знае, че идването на Христос ще сложи край на неговото царство на терора. Ето защо с голяма хитрост и лукави интриги - точно както лъва, който наблюдава жертвата си, преди да я нападне - той въвежда фалшиви доктрини, смесени с части от истината, за да накара вярващите да попаднат в неговите капани. Разпространението на исляма, будизма, агностицизма и други философски течения по целия свят са изкривили възприятието на хората за характера на единствения истински Бог, Създателя на небето и земята, и са ги отдалечили от единствения истински източник на познание - Библията.

Сигурността ни се намира само в изучаването на Свещеното Писание с много молитва и посвещение. Само това може да ни предпази от заблуди. Ако постъпваме така, със сигурност ще можем да потвърдим „при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:20). Когато често изучаваме закона и свидетелството, ще можем да натрупаме в съзнанието си единственото съкровище, което ще ни направи способни да заявим: „Писано е“. Но, отправяме следното предупреждение: с технологичния напредък става все по-обичайна гледка вярващите да изоставят четенето на традиционните хартиени библии. От една страна, за нас е по-лесно винаги да носим цели библиотеки, уроци, песнарки и т.н. в електронните си устройства, но от друга - дори при най-малкия знак, че пристига съобщение на устройството ни или друг някакъв кратък момент на разсейване, ние изоставяме изследването на Словото и умът ни бързо преминава към теми, които често нямат нищо общо с текущото ни занимание. Сатана с голяма лекота многократно е успявал да отдели вярващите от изучаването на истината, използвайки този метод.

Исус предупреди учениците Си: „И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове“ (Матей 24:6, 7) През последните години ставаме свидетели на сътресенията, всред които живеят народите. Докато всички днес търсят мир, избухват големи войни, избиващи хиляди души по целия свят. Войните и политическата нестабилност в много страни са предизвикали хиляди бежанци, разпръсквайки ги в различни посоки и създавайки истински хуманитарни кризи, в които преобладават болката и гладът. Въпреки тези ужаси, великите сили отпускат милиони от своите бюджети за закупуване на оръжия и боеприпаси за продължаване на войните.

От друга страна, докато в някои страни съществува изобилие от храна и мнозина се разболяват заради всичката бърза или нездравословна храна, която консумират, и където всеки ден хиляди тонове се озовават на боклука, в същото време има и такива места, където хората с хиляди измират от глад - нещо, което е трудно да се приеме в 21-ви век, с всичките му технологични постижения и лекотата и скоростта на транспортиране на стоките. Има места, където хората умират поради болести, причинени от липса на питейна вода или от слабост поради липса на храна. Природните бедствия, случили се през последните десетилетия също са сред знаците, на които Исус се позова. Докато сушите унищожават живота в някои региони на планетата, наводненията, причинени от крайни и необичайни дъждове или торнада и урагани, оставят след себе си разрушения и хиляди жертви. През последните години на различни места станаха мощни земетресения, които увеличиха не само силата си, но и броя на жертвите, които оставят след себе си.

„Колко често чуваме за земетресения и урагани, за унищожение с огън и вода, за големи загуби на човешки живот и имущество! На пръв поглед тези бедствия са случайни изблици на хаотични, нерегулирани природни сили, намиращи се отвъд човешкия контрол. В тях обаче може да се разчете Божият план. Те са част от средствата, с които Бог се стреми да събуди хората за грозящата ги опасност.“ 3Учените и философите, търсещи обяснения и начини за предотвратяване на тези събития, стигнаха до заключението, че всичко е в резултат на изменението на климата и че това е причината природата да реагира по този начин. За пореден път човешките теории отклоняват ушите на хората от истинската причина за тези събития. Вярно е, че природата страда и се променя от злите действия на човечеството, но не бива да пренебрегваме и факта, че това са знаците, за които Исус говореше. Нито трябва да пренебрегваме последствията, които ще понесат губителите на земята: „Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята” (Откровение 11:18). Великото дело на сътворението бива унищожавано и отговорните за Неговото разтуряне ще бъдат наказани.

Тези събития ли са знаците, за които Исус заяви на Своите ученици, че ще служат като насоки, та да знаят как да различат времената? Да, те са. Учениците запитаха кога ще бъде краят на века. Ние не можем да определим дата, можем само да тълкуваме знаците и да разберем, че на нашия свят и неговите жители не им остава много време. „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36).

Исус посочи, че времето на края ще бъде подобно на времето преди Потопа. „И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:37–39).

Яденето, пиенето или женитбата не са незаконни неща. Това, което ги е направило отвратителни пред Бога, са крайностите, до които човек ги е довел. За най-често срещаните заболявания днес до голяма степен са отговорни лошите навици на хранене или пиене, заседналият начин на живот и употребата на и злоупотребата с вещества, вредни за здравето. Продължителното излагане на токсични елементи като тези, които се вдишват в големите градове или употребата на тютюн и наркотици са не само причина за много болести, но и за генетични промени, които предразполагат към дегенеративни или автоимунни заболявания. Историята на събитията, случили се в Содом и Гомора, както и преживяното от народа на Израел в Ситим точно пред обещаната земя, са предупреждение, което е записано, за да ни научи, че чувствеността и неконтролираните страсти могат да накарат човешките същества да извършат пред Бога най-отвратителните и гнусни постъпки, които можем да си представим. „Вековете са осеяни с останки от характери, заседнали сред скалите на чувственото и плътското угаждане. С наближаване края на времето, когато Божият народ застане на границите на небесния Ханаан, Сатана, както в древността, ще удвои усилията си, за да му попречи да влезе в добрата земя. Той поставя своите примки пред всяка душа. Не само невежите и необразованите трябва да бдят. Той ще приготвя изкушенията си и за хората на най-високи постове, на най-свята служба. Ако ги подведе да опорочат душите си, чрез тях ще може да унищожи мнозина. Сатана използва същите средства, както и преди три хиляди години. Чрез светски приятелства, чрез очарованието на красотата, чрез търсенето на удоволствия, веселби, празнувания или чрез чашата с вино той ни подвежда да нарушим седмата заповед.“ 4

„Привилегия за всеки християнин е не само да очаква, но и да ускори завръщането на своя Господ Исус Христос (по 2 Петр.3:12). Ако всички, изповядващи името Му, принасяха плод за Негова прослава, колко бързо щеше целият свят да бъде засят с евангелското семе. Последната велика жътва много скоро би била събрана и Христос би дошъл да прибере скъпоценното зърно.“ 5

Наша привилегия е да говорим за блажената надежда, която е завръщането на Исус Христос. Освен това е наша привилегия да извършим същото дело на реформа, което Йоан Кръстител извърши, за да подготви пътя за първото идване на Господа. „Трябва да бъде повдигана голямата тема за реформирането и умът на обществото да бъде пробуден. С вестта трябва да бъде свързана темата за въздържанието във всичко, за да бъде отвърнат Божия народ от неговото идолопоклонство, лакомия и екстравагантност в облеклото и в други неща.“ 6

Сега е моментът да извършим промяна в живота си и нашето подчинение на Божиите заповеди да разкрие, че наистина обичаме Бога. Няма време за губене. Трябва решително да затворим вратата за всяко нещо, което не е част от характера на хората, готвещи се да бъдат преселени в небесните обители. Нашите дела би трябвало да покажат, че „нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа“ (Филипяни 3:20).

„Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2 Петрово 3:9). Единствената цел на благодатното време, на което се радваме днес, е да го използваме за нашето посвещение и подготовка за великия ден на Христовото завръщане. Всеки изминал ден представлява един ден по-близо в отброяването до края. Ако Исус все още не се е завърнал, това е просто, защото Той ни дава време да можем всички да преминем през пълно покаяние и да преживеем дълбоко, истинско обръщане в живота си.

Нашето спасение беше осъществено чрез скъпоценната кръв на Христос - Агнецът без недостатък и пречист (по 1 Петрово 1:18, 19), за да достигнем до онези жилища, където „…според както е писано: „каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“ (1 Коринтяни 2:9). Нека привлекателните неща, които този свят ни предлага, неговите празници и традиции, ненужна мода или украшения, нездравословни храни или напитки, или любовта към парите и земните притежания, не ни отделят от скъпоценната вест за завръщането на Господа. Сега е времето да се подготвим!

Единствено Божията благодат може да ни помогне да се подготвим за Неговото идване. Само работата на Светия Дух може да ни убеди в призива за покаяние и обръщане. Нека нашата ежедневна молитва бъде „да дойде Твоето царство“. Нека блажената надежда бъде като факел, осветяващ пътуването ни през този изпълнен със зло и страдание тъмен свят. Нека нашето намерение бъде непрекъснато да се стремим към целта, към наградата на горното призвание (Филипяни 3:14), за да отразяваме Исус всеки ден и във всяко действие. Нека чистото и непорочно благочестие (Яков 1:27) бъде резултатът, произведен от Христос в нас.

Когато Христовият характер съвършено се възпроизведе сред народа Му, тогава Той ще се завърне, за да го обяви за Свое притежание.“7 Мараната, Господ иде! Той заявява: „Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!“ (Откровение 22:20). Амин.