След като човекът не се покори на Божия закон в Едем, „ореолът на славата, който Бог беше дал на светия Адам, и който го покриваше като дреха, се оттегли от него след престъплението му. Светлината на Божията слава не може да прикрива неподчинението и греха. Вместо здраве и изобилие от благословения, бедност, болести и страдания от всякакъв вид трябваше да бъдат дела на чадата на Адам“2 Трагично е, че човекът се лиши от огромни привилегии в замяна на петната от греха.

„Сатана постигна грехопадението на човека и оттогава е зает да изличи от човека Божия образ и да отпечата в човешките сърца своя собствен образ.“ 3

„Преди да навлезе злото, Адам се радваше на пряка близост със своя Творец. Но след като поради греха си човекът се отдели от Бога, на човечеството бе отнета тази изключителна привилегия. Чрез спасителния план обаче е проправен път, по който земните жители все още могат да имат връзка с Небето.“ 4

Смъртта на Адам и Ева поради непокорството им беше сигурна. Ако не беше Планът на спасението, те щяха да умрат веднага след изяждането на забранения плод.

„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Дълбочината на Божията любов, изразена в думите: „Бог толкова възлюби света“ (Йоан 3:16), може да бъде по-добре схваната чрез удивителното откровение, че Божият Агнец бе „заклан от създание-мира“ (Откровение 13:8 - Синод. изд.).

Подбуден от любов, съществуваща дори още преди нашето сътворение, Бог даде обещанието за вражда срещу лукавия (вж. Битие 3:15). „Предсказвайки война между човека и Сатана, то [това обещание] обяви, че силата на великия противник ще бъде най-накрая сломена.“ 5

„Никой освен Христос не би могъл да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да го доведе отново в хармония с Небето.“ 6Божията невероятна любов се прояви чрез Плана на спасението, за да възстанови Неговия съвършен замисъл за човешкия род. Господ учреди жертвените служби, за да разкрие визуално на хората Своя спасителен план.

Изкуплението представлява помирението на Бог с човечеството чрез жертвената смърт на Христос. След като обяви Плана на спасението на Адам и Ева, Бог замени изгубената дреха от светлина и препаските от смокинови листа с кожени дрехи, символизиращи дрехата на Христовата праведност и мантията на спасението. За да се направят тези дрехи, трябваше да се извърши жертва, защото „без проливане на кръв няма прощение“ (Евреи 9:22) и това предвещаваше жертвата на Христос на кръста.

От олтара, построен от Авраам на хълма Мория, за да принесе Исаак в жертва, до храма, построен от Соломон на същия хълм за Божието присъствие и животинските кървави жертви през вековете, имаме очевидни символи и паметници, провъзгласяващи ефикасността на Христовата кръв за заличаване на греховете на човека (Битие 22:2; 2 Летописи 3:1). „Правилното разбиране на служението в небесното светилище е основата на нашата вяра.“ 7

„Терминът „светилище“, както е използван в Библията, се отнася, първо, до скинията, построена от Моисей, като образец на небесните неща; и, второ, до „истинската скиния“ на небето, към която сочеше земното светилище.“ 8

Докато пътуваха към Ханаан, Бог заповядва на Израил чрез Моисей да Му направят светилище, за да може Той да обитава сред тях (Изход 25:8). „Бог представи пред Моисей на планината изглед на небесното светилище и му заповяда да направи всичко според образеца, който му бе показан.“ 9

Земното светилище или скиния се състоеше от двора, светото място (Светая) и пресветото място (Светая Светих), което представяше пророкуваното дело на Христос от рождението Му на земята до момента, в който Той щеше да заличи греховете на Своя народ.

1. Дворът (Изход 27:9-18), районът около скинията, където бяха убивани всички жертви, е символ на Земята, където бе предопределено Исус, великият първообраз на жертвата, да умре за нашите грехове (Йоан 12:32, 33).10 Единственият вход към двора, през който грешникът би могъл да внесе приноса си за грях, ни напомня, че вярата в Христос е единственият достъп до нашата заветна връзка с Бога (Йоан 10:7, 9). Жертвеният олтар (Изход 27:1-8), до който се проливаше кръвта на жертвата и се слагаше пепелта от всеизгарянето (Левит 6:10; Второзаконие 12:27), предвещаваше изливането на скъпоценната кръв на Исус, която щеше да премахне проклятието на греха от тази земя и да проправи пътя за нейното очистване чрез огън (Малахия 4: 1,3).11 Кръвта на жертвата също поучаваше, че само чрез кръвта на Исус имаме дръзновен достъп до Божието присъствие в светилището (Евреи 10:19, 20). Умивалникът (Изход 30:17–21) между входа на двора и скинията, в който свещениците трябваше да умиват ръцете и краката си, преди да влязат в скинията, е подходяща илюстрация на истината, предадена на Никодим относно духовното очистване, необходимо за влизане в Божието присъствие, на което се явява символ и кръщението (Йоан 3:5) 12

2. Скинията беше разделена на светото място – Светая, и пресветото място - Светая Светих (Евреи 9:1, 2).

А. Светая имаше следната символична мебелировка: хлябовете на предложението (Изход 25:23–30), символ намерил своето изпълнение в Исус, хлябът на живота (Йоан 6:48, 33, 51).13 Светилникът (Изход 25:31–40)представляваше църквата (Откровение 1:12, 20), която трябва да поддържа светилника на словото (Псалм 119:105),докато маслото във всяка чашка на светилника символизираше делото на Светия Дух на земята (Захария 4:1-6,10 срв. с Откровение 5:6). Кадилният олтар (Изход 30:1-7) представляваше непрестанното благоуханно застъпничество на Исус, смесено с нашите молитви (Евреи 7:25; Откровение 8:3, 4).

Б. Светая Светих (Евреи 9:3-5) имаше следните символични мебели и предмети: Ковчегът на завета (Изход 25:10–22) - символ на Божието присъствие.14Вътре в ковчега се намираха двете каменни плочи с Десетте заповеди, написани от Божия пръст (Второзаконие 10:4, 5). Те бяха и остават израз на Божия неизменен характер. 15 Умилостивилището (Изход 25:17–21), покриващо нарушения закон, е мястото, където се проявяваше видимото Божие присъствие (Изход 25:32; 30:6). То олицетворяваше обединението на милостта и справедливостта в плана на изкуплението и бе подходящ символ за трона на великия Бог, Който провъзгласява Своето име като „жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност“ (Изход 34:5-7).16 Стомната с манна (Евреи 9:4) беше напомняне за Божията бдителна грижа, когато Той наваля хляб за Своя народ в пустинята, за да поддържа живота им (Изход 16:32, 33). Така и днес, в грижата Си за нас, Бог е изсипал върху ни скъпоценни лъчи светлина по въпроса за храната, които ще бъдат благословение за всички, които ги събират. 17 Когато споделяме тази светлина, ще се отворят врати и за проповядването на Евангелието. Така здравната вест трябва да бъде дясната ръка на третата ангелска вест.18 Жезълът на Аарон, който процъфтя (Евреи 9:4), е напомняне да се уважава системата на ред и водачество, която Бог е установил за Своята църква.19

Земното светилище и неговите типични служби бяха установени временно от Бог, за да научат Израил и нас за жертвената система - съвършеният и пълен План на спасение и службата на Христос в небесното светилище. Христовата смърт на кръста премахна жертвените обреди в земното светилище и те днес не притежават повече никакво значение (Колосяни 2:14; Евреи 9:8-14).

Съществуват забележителни различия между свещенството на Исус и земното свещенство.

Бог избра племето на Леви да служат като свещеници в земната скиния (Числа 1:50; Изход 28:1; Левит 21:17–23). Но Исус не можеше да бъде първосвещеник на земята, „защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници“ (Евреи 7:14). Първосвещеникът беше избиран измежду Левиевия род (Евреи 5:1). Исус „не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема“ (Евреи 2:16 – Синод. изд.), за да стане първосвещеник на човешкия род на небето. За разлика от левитското, свещенството на Исус по чина на Мелхиседек е без начало и без край (Евреи 7:3).

Две събития бележат прехода от земното към небесното свещенство. Когато Христос бе прикован на кръста, „разкъсването на завесата на храма показа, че еврейските жертви и обреди вече няма да бъдат приемани.“20 „С раздирането на дрехата си, той [Каяфа] сам се лишаваше от правото да бъде представител на Бога. Не се приемаше вече от Бога като действащ първосвещеник.“ 21

Ежедневните жертвоприношения се провеждаха в двора и в Светая, за да се посочи към жертвата на Месия на кръста. От грешника се изискваше да донесе младо неопетнено животно (агне) като жертва за грях. Агнето (Изход 12:21) символизираше Исус, Божият Агнец, Който отнема греховете на света (Йоан 1:29; 1 Коринтяни 5:7). Грешникът полагаше ръце на главата на животното, като изповядваше греховете си и лично убиваше животното.

Свещеникът взимаше кръвта му, попръскваше я върху рогата на олтара и изливаше остатъка в долната част на олтара; или го попръскваше пред завесата над кадилния олтар в Светая; или изливаше част от приноса, преди да влезе в Светая. Цялата служба беше с цел прехвърляне на греховете от грешника в светилището (Евреи 9:6; Левит 4:3, 7, 22, 23; 6:10; 10:17, 18).

Когато свещениците влизаха сутрин и вечер в Светая в определеното време за принасяне на тамян, всекидневната жертва биваше подготвена да се принесе върху олтара отвън в двора... [поклонниците] се обединяваха в мълчалива молитва с лица, обърнати към Светая. Така, докато молитвите им се възнасяха с облака от тамян, вярата им се хващаше за заслугите на обещания Спасител, символизиран чрез изкупителната жертва.“ 22

„Тъй като греховете на Израил биваха по този начин внасяни в светилището, светите места биваха осквернявани и бе необходима специална служба за отстраняването на греховете. Бог нареди да бъде правено умилостивение за всяко от святите отделения, както и за олтара, за да „го очисти от нечистотиите на израилтяните и да го освети” (Лев. 16:19).“ 23

Денят на умилостивението (Йом Кипур) е на 10 ден от 7 месец тишри (между септември и октомври) и до ден днешен остава най-святият ден в еврейския календар (Левит 23:27).

„Веднъж в годината, във великия Ден на умилостивението, първосвещеникът влизаше в Светая Светих, за да очисти светилището. Извършената там работа завършваше годишния цикъл на религиозните служби (Евреи 9:7).“ 24

Всеки човек трябваше да изпитва душата си, докато се извършваше делото на умилостивението. Всяка делова работа се оставяше настрана, цялото събрание на Израил прекарваше деня в тържествено смирение пред Бога с молитва, пост и дълбоко изпитване на сърцето... Такава бе службата, извършвана като „образ и сянка на небесните неща” (Евр. 8:5).“ 25

След като се възнесе на небето, Христос започна Своето дело като наш Първосвещеник. „В продължение на осемнадесет столетия тази служба продължи да се извършва в първата част на светилището. Исусовата кръв се застъпваше заради името на покаялите се вярващи и им осигуряваше прощение и приемане от Отца, но греховете им все още оставаха отбелязани в книгите.“ 26

„И както опетненото от грехове земно светилище се очистваше чрез символичното им премахване, така и действителното очистване на небесното трябва да се извърши чрез премахването или заличаването на записаните там грехове. Но преди да може да бъде извършено това, трябва да се изследват книгите, за да се определи кой чрез покаяние за греха и вяра в Христос има право да се възползва от Неговото умилостивение. Следователно очистването на светилището включва и едно проучване, дело на разследване, дело на съд. То трябва да се извърши, преди Христос да дойде, за да избави народа Си.“ 27

„Така и във великия ден на приключване на изкуплението и на изследователския съд се разглежда само животът на изповядалите, че принадлежат към Божия народ. Съдът над безбожните е специален и се извършва отделно в по-късен период (вж. 1 Петрово 4:17).“ 28

„В определеното за съда време - края на 2300-та дни през 1844 г. - започна делото на разследване и изличаване на греховете. Всички, наричали се някога християни, трябва да преминат през щателно изследване. Както живите, така и мъртвите трябва да бъдат „съдени според делата си по записаното в книгите”. 29

„Небесните книги, в които са отбелязани имената и са записани делата на хората, ще определят решенията на съда...

Книгата на живота съдържа имената на всички, служили някога на Бога... [Лука 10:20, Филипяни 4:3; Даниил 12:1; Откровение 21:27].

Една „възпоменателна книга” се води при Бога. В нея са записани добрите дела на „ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му” (Малахия 3:16)... (Неемия 13:14)... В Божията възпоменателна книга се увековечава всяко праведно дело.

Има запис и на греховете на хората.“ 30 Всяко зло дело и всяка изговорена празна дума ще бъдат подложени на съд (Еклесиаст 12:14; Матей 12:36, 37; 1 Коринтяни 4:5; Исая 65:6, 7).

Грехове, за които грешникът не се е покаял и не ги е изоставил, няма да бъдат простени и изтрити от книгите, а ще останат до Божия ден като свидетели срещу него... Грехът може да се потулва, да се отрича, да се прикрива от баща, майка, жена, деца и приятели. Никой друг, освен виновните, може да не подозира и най-малката неправда, но тя е явна пред небесните разумни същества... Бог има прецизен доклад за всяка несправедлива сметка и всяко нечестно отношение.“ 31

„Всяко човешко дело се разглежда пред Бога и се отбелязва за вярност или невярност. Срещу всяко име се вписва с безкомпромисна точност всяка лоша дума, всяка егоистична постъпка, всеки неизпълнен дълг, всеки скрит грях, всяка изкуствена поза.“ 32 „Колко сериозна е тази мисъл! Един след друг дните потъват във вечността, като попълват небесните книги със сведения... Нашите действия и думи, дори най-скритите ни мотиви... макар че може и да сме ги забравили, но те ще свидетелстват или за наше оправдание, или за наше осъждение.“ 33

„...Но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния.“ (1 Йоаново 2:1, вж. също Евреи 9:24.)

„Когато в съда се отворят небесните книги, животът на всички, вярвали в Исус, ще бъде разгледан пред Бога. Като започва с живелите по-напред на земята, нашият Ходатай представя случаите на всяко следващо поколение и завършва с живите. Всяко име е споменато, всеки живот - най-точно разгледан. Някои имена се приемат, някои се отхвърлят. Когато срещу името на някой човек има грехове, останали в книгите, защото не се е покаял и те не са му простени, името му се изтрива от Книгата на живота, а докладът за добрите му дела се изличава от Възпоменателната книга...

В небесните книги срещу имената на всички, разкаяли се истински за греха и приели чрез вяра кръвта на Христос като изкупителна жертва, е отбелязано, че им е простено. Тъй като са станали участници в Христовата правда и е установено, че характерът им е в съгласие с Божия закон, греховете им ще бъдат заличени и ще заслужат вечен живот...(Исая 43:25; Откровение 3:5; Матей 10:32, 33.)“ 34

Правилното ни разбиране на делото на изследователския съд изисква да предприемем решителни действия за нашето спасение.

Всички, които желаят имената им да бъдат запазени в книгата на живота, трябва сега, в малкото оставащи дни от благодатното им време, да смиряват душите си пред Бога чрез скръб за греха и истинско покаяние. Трябва да има дълбоко, вярно изследване на сърцето. Безгрижният, лекомислен дух, на който толкова много изповядващи се за християни се отдават, трябва да бъде отстранен.“ 35

Трябва да изработим собственото си спасение със страх и трепет. (Филипяни 2:12.) „Когато изследователният съд приключи, съдбата на всички ще бъде определена за живот или за смърт. Благодатното време ще приключи малко преди появата на Господа в небесните облаци. Христос... заявява: „Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откр. 22:11, 12).“36

„Праведните и безбожните по това време все още ще живеят на земята като смъртни - ще садят и ще градят, ще ядат и ще пият, без изобщо да съзнават, че последното, окончателно решение вече е произнесено в Небесното светилище... Тихо, незабелязано като среднощен крадец ще дойде решителният час, който ще определи завинаги участта на всеки човек, и милостта, предлагана на виновните хора ще бъде оттеглена завинаги.

„Бдете, прочее,... да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.“ (Марк 13:35, 36). Опасно е състоянието на всички, които, уморени от бдене, се обръщат към привлекателните неща на този свят. Когато бизнесменът е погълнат от гонене на печалби, когато любителят на удоволствия им се отдава, когато дъщерята на модата се занимава с външните си украшения, в същия час Съдията на земята може да произнесе присъдата: „Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен” (Даниил 5:27).“ 37

Едва когато Бог унищожи автора на греха, Божият народ може да се счита освободен от бремето на греха. Сега е моментът да смиряваме себе си, да изследваме дълбоко сърцата си и усърдно да се молим за заличаването на греховете ни, вместо заличаването на имената ни от Книгата на живота. Амин!