Природата има красиви илюстрации, които ни учат за великата Божия сила, както и за Неговото изкупително дело в сърцата ни. Цикълът на пеперудите се състои от четири етапа, а именно: яйце, ларва, какавида и възрастна пеперуда. Процесът е кратък и отнема около месец. Пеперудите снасят яйцата си от долната страна на листата на растенията, с които ще се хранят ларвите им. Когато яйцето се излюпи, от черупката му излиза малка гъсеница. Гъсениците, от друга страна, са много ненаситни, ядат много и растат бързо. Когато гъсеницата достигне зрялост, тя образува какавида, наричана още хризалис. Когато се формира хризалисът, гъсеницата претърпява преобразуване, известно като метаморфоза и няколко дни по-късно от него излиза красива пеперуда.

Гъсеницата претърпява тотална трансформация. Тя се превръща в съвсем различно същество със съвсем нова и различна природа. И това е, което Бог възнамерява за нашия духовен живот в Христос: „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Божият план е да преобрази живота ни, да възстанови Неговия образ в нас, да промени сърцата ни. Той заявява: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате“ (Езекил 36:26, 27).

Изразът „духовно обръщане“ означава да се преобразим, да постъпваме различно, да се променим напълно в нещо различно от това, което сме били. В Йоан 16:20 виждаме подобен пример: „...скръбта ви ще се обърне в радост“ или в Откровение 11:6: „...и имат власт над водите да ги превръщат на кръв“.

И така, когато говорим за обръщане, ние говорим за Божието преобразяващо дело за човека и в човека, дело, чрез което човек бива опростен и преобразен, едно възвишено дело, което оправдава и освещава вярващия; това е дейност, при която старият човек бива разпънат и погребан, и в която новият човек се ражда за нов живот.

Обръщането е Божието дело в човека чрез силата на Неговата любов и чрез Неговия Свят Дух. Има радикални обръщания като това на Савел, което беше много рязко, когато мъжът от Тарс се срещна лично с Христос по пътя си към Дамаск. Животът на Савел бе повлиян от явяването на Христовата слава. Тази неочаквана среща промени живота му мигновено до такава степен, че, поразен от слепота и повален на земята, той каза: „Господи, що искаш да сторя?“ (Деяния 9:6). Този, който се бе отправил към Дамаск с тъмни намерения срещу Христовата църква, възвърна зрението си едва след три дни, прекарани в пост и молитва, последвани от кръщение. След това, той веднага започна да работи за изграждането на църквата, която само допреди броени дни бе яростно преследвал. Савел сега ревностно проповядваше Христос, Който вече беше станал центърът на неговия живот и вест. „И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син“ (Деяния 9:20).

Обръщането на Савел, наричан още Павел (което означава „малкият“), е дело на Божията благодат и преобразяващата любов на Исус Христос. То доведе до ситуацията самият яростен преследвач да бъде преследван заради Исус и да провъзгласява Неговата вест без страх, изправяйки се пред всякакви трудности, дори пред смъртта. Има и други видове обръщане, какъвто например е случаят с Никодим. На Никодим му отне три години след разговора с Исус (вж. Йоан глава 3), да изяви публично вярата си в Исус и да се предаде напълно на разпнатия Спасител.

„Вятърът се чува сред клоните на дърветата, когато шумоли в листата и цветовете, но е невидим. Никой не знае откъде идва и накъде отива. Така е и с делото на Светия Дух в сърцето. То не може да бъде обяснено, както и движението на вятъра. Човек може да не е способен да определи точното време и място, на своето духовно обръщане, или да проследи всички обстоятелства в този процес, но това не доказва, че той не е обърнат. Чрез средство, невидимо като вятъра, Христос постоянно работи в сърцето. Малко по малко, може би несъзнателно за човека, се създават впечатления, които целят да привлекат душата към Христос. Те може да се получат чрез размисъл за Него, чрез четене на Писанията или чрез слушане на Словото от проповедник. Внезапно, когато Духът дойде с по-ясен призив, душата се предава с радост на Исус. Мнозина наричат този процес внезапно обръщане към Бога, но той е резултат от дългото умоляване на Божия Дух и представлява търпелив продължителен процес.“ 1

„Как тогава да се спасим?... Светлината, която грее от кръста, разкрива Божията любов. Тази любов ни привлича към Него. Ако не се съпротивляваме на това привличане, ще бъдем доведени до подножието на кръста в покаяние за греховете, които са разпънали Спасителя. В този момент Божият Дух чрез вяра поражда нов живот в душата; мислите и желанията биват доведени до послушание на Христовата воля, а сърцето и умът се пресътворяват отново по образа на Този, Който действа в нас, за да подчини всичко на Себе Си. Тогава Божият закон се записва в ума и в сърцето и ние можем да кажем с Христос: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля” (Пс. 40:8).“ 2

„Макар че вятърът е невидим, резултатът му е видим и се усеща. Така и делото на Духа върху душата ще се открива във всяко действие на този, който чувства Неговата спасяваща сила. Когато Божият Дух живее в сърцето, Той преобразява живота. Греховните мисли се отстраняват, злите дела се отхвърлят; любов, смирение и мир заемат мястото на гняв, завист и борби. Радостта заема мястото на тъгата и лицето отразява небесната светлина. Никой не вижда ръката, която повдига бремето, нито светлината, която слиза от небесните дворове. Благословението идва, когато душата се предава на Бога чрез вяра. Тогава тази сила, която никое човешко око не може да види, създава ново същество по образа на Бога.“ 3

„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа“ (Деяния 3:19).

„Без истинско покаяние не може да има истинско обръщане. Мнозина се мамят по този въпрос и твърде често целият им опит се оказва една заблуда. Ето защо толкова много хора, които се присъединяват към църквата, всъщност никога не са се присъединявали към Христос.“ 4

„Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието“ (Езекил 18:30).

„Покаянието включва скръб за греха и отвръщане от него. Няма да се отречем от греха, докато не видим неговата греховност; докато не се отвърнем от него в сърцето, няма да има реална промяна в живота." 5

Но, за да изпитаме този вид покаяние, трябва да разберем как се случва то. „Когато грешникът е изобличен за греха си, в същото време той бива привлечен от любовта и светостта на Христос, защото Исус го притегля към Себе Си. Никой човек не може сам да произведе онова покаяние, което е от съществено значение за спасението на душата. Колкото може да се доведе до собственото си обръщане, толкова може да се доведе и до покаяние. То се заражда в сърцето, когато се взираме в любовта на Христос, Който отдаде живота Си, за да спаси грешника. Божията любов е тази, която смекчава и най-коравите сърца.“ 6

Делото на обръщане носи със себе си чудни плодове: новият живот, чистото и обновено сърце, праведният дух и други плодове са славни свидетелства за духовното обръщане. „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново” (2 Коринтяни 5:17).

• Самарянката, след като се обърна към Исус, се отказа от живота си на прелюбодейка и отиде в града, за да изповяда Исус Христос като Спасителя Месия. (Йоан 4:28, 29).

• Обзетият от демони, който беше гол, когато беше освободен вече беше облечен и с ума си; голотата му изчезна след обръщането му във вярата. (Лука 8:35).

• Петър , неграмотният рибар, след обръщането си във вярата стана верен пастир на Евангелието, един грамотен човек и вестител на царството на светлината. (Матей 4:19).

• Закхей, бирникът, който бе обвиняван, че е предател и враг на народа, след покръстването си даде половината от имуществото си на бедните и реши да възстанови средствата на онези, които бе измамил. (Лука 19:8, 9).

• Мария , която бе обладана от седем демона заради безнравствения си живот, след избавлението и обръщането си във вярата донесе на Исус ценен дар, за да изрази любовта и благодарността си. (Марк 14:3).

Обръщането във вярата ще направи превъзходството на Христос да процъфтява в живота ни; ще се прояви мисионерски дух, ще има подчиняване на Божията воля, вярност и свята радост. Всичко, що е благородно и красиво ще изобилства в живота на онзи, който се е обърнал към Господа.

„Духът на Христос е мисионерски. Първият импулс на обновеното сърце е да доведе и други при Спасителя.“ 7

„Всеки истински ученик се ражда в царството Божие като мисионер. Който пие от живата вода, става извор на живот. Получателят става дарител.“ 8

Днес е модерно да се заявява изповядване на някаква религия. Но не всички, които изповядват, че са религиозни, наистина са християни. Мнозина, които наричат себе си християни, не се подчиняват на принципите на Божия закон. Те живеят, подхранвани от стария човек, който угажда на плътта. Заблуждават себе си да вярват, че са обърнати, когато всъщност не са. Мнозина заявяват „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия“ (Лука 18:11, 12). Вероизповеданието няма да има стойност, ако сърцето не е променено.

Причината за фалшивите обръщания не се дължи на липса на знания или възможности, а на липса на пълно и цялостно отдаване, на ненапълното отваряне на сърцето за Исус, за да позволи на преобразяващото дело на Неговата благодат да действа в живота.

Отличен пример за това е добре известният ни случай на Юда Искариотски.

„Но Юда никога не стигна дотам, че да се предаде напълно на Христос. Не се отказа нито от светската си амбиция, нито от любовта си към парите. Макар че прие да стане служител на Христос, той не се поддаде на Божествената преобразяваща сила.“ 9

Когато сте готови напълно да се оставите от всичките си греховни пътища, ще станете едно с Христос, а да бъдете едно с Христос означава да влезете в пътя на живота и в зоната на мира.

И така, сега, когато сме в Молитвената седмица, нека това бъде случай да изследваме сърцата си и да видим дали не следваме някой беззаконен път - дали чувствата ни не са разделени, дали имаме идоли, които заемат трона на сърцето, и да направим всичко възможно да придобием опитността Исус да бъде Царят и то - единственият Цар, който заема трона на сърцата ни (по Исая 33:22.) „Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; обнови дните ни както изпърво“ (Плач Йеремиев 5:21).

Време е и ние, както Яков, да премахнем идолите, които са били в сърцата ни, и да ги погребем завинаги (по Битие 35:2-4). Време е да се родим наново чрез словото Божие и силата на Неговия дух (по 1 Петрово 1:23). Време е да бъдем свободни чрез свободата, с която Христос ни освободи. Време е да изоставим разделеното си сърце и по Божията чудотворна благодат да бъдем преобразени в мъже, жени и младежи според Неговото сърце (по Деяния 13:22). Време е да кажем „да“ на Исус. Ако се отдадете на Исуса днес, Той ще извърши чудото, което може би липсва в живота ви. Неговата цел е твърда: „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог“ (Езекил 11:19, 20).

Обръщането трябва да бъде истинско, а не повърхностно, привидно. Не само външният живот, а дълбините на сърцето трябва да се променят. Вярата трябва в същината си да надхвърли ритуалното или церемониалното. По времето на Спасителя евреите и религиозните водачи демонстрираха голямо благочестие, но Исус обяви живота им за празен и неморален (вж. Матей 23:27, 28). Необходими са повече от външни промени, които също имат своето място, но „духовното сърце“ - тоест умът - трябва да бъде обновено и това ще доведе до нов живот.

Еврейският народ по времето на Христос разчиташе на жертвоприношения и ритуали вместо на Онзи, към Когото те сочеха. И сякаш това не беше достатъчно, но те взеха, че замениха изгубеното Божие присъствие с многобройни изисквания, плод на човешки измишления. Стигнаха дори дотам, че да измерват светостта си с множеството церемонии, докато сърцата им оставаха непроменени, изпълнени с гордост и лицемерие.

Изискват се не външни промени или подобрения, а цялостно и пълно преобразяване на живота. Козината на арктическата лисица е кафява, но през зимата става бяла като сняг. Тогава изглежда, че лисицата е различно същество, но всъщност единственото нещо, което се е променило, е козината ѝ?. Тази промяна ѝ? осигурява камуфлаж за зимния сезон. Макар външният ѝ? вид временно да е различен, природата ѝ? си остава същата, тя продължава да си бъде смела, дебнеща, убийствена лисица.

„Първо трябва да се очисти изворът на сърцето, за да станат чисти и потоците. Който се опитва да постигне Небето чрез собствени дела, чрез спазване на закона, опитва невъзможното. Няма безопасност за човек, който има законническа религия, формална набожност. Християнският живот не е видоизменение или подобрение на стария живот, а преобразуване на естеството. Той е смърт за егоизма и греха и един изцяло нов живот на близост с Бога. Тази промяна може да се извърши само чрез резултатното действие на Светия Дух.“10

Ние трябва да ходим с Бога ежедневно; всеки ден се нуждаем от Неговата обновяваща благодат в сърцата ни, така че нашата стара греховна природа - „старият ни човек“ - да бъде напълно заличена. Наблюдава се явлението, че когато старият ни човек бива погребван във водите на кръщението, всъщност се оказва, че клетникът е добър плувец. Оттук и решителните думи на Павел: „...аз всеки ден умирам“ (1 Коринтяни 15:31).

„Необходима е постоянна бдителност, ежедневно обръщане, за да може нашите индивидуални черти на характера да бъдат изцяло посветени на Бога. Всичките ни сили трябва да бъдат очистени от шлаката на греха и обучени за служение.“ 11

„Процесът на освещаването на Павел беше един постоянен конфликт със себе си. „Аз всеки ден умирам“- каза той. Всеки ден волята и желанията му противоречаха на дълга и на Божията воля. Но вместо да следва склонностите си, той изпълняваше Божията воля, колкото и неприятна и разпъваща да бе тя за неговата природа. Ако искаме да продължим напред към целта на нашето високо призвание в Христос Исус, трябва да покажем, че сме изцяло изпразнени от своето „аз“ и снабдени със златното масло на благодатта.“ 12

Даниил във Вавилон е описан като непорочен човек: „Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина“ (Даниил 6:4).

В какво се криеше тайната на такъв верен живот? Цар Дарий ни я разкрива: той на два пъти призна, че тя се състоеше в непрекъснатото общуване на Даниил с Бога. Даниил поддържаше живот на вяра и ежедневна молитва, наслаждавайки се на интимно общуване с Бога всеки ден. Вдъхновеното писание казва: „Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? „Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог“ (Даниил 6:20, 23).

„Истинското обръщане ни води до ежедневно общуване с Бога. Ще срещаме изкушения и силно подмолно влияние, което да ни тегли от Бога към предишното ни състояние на безразличие и греховна забрава на Бога.“ 13

„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо“ (Йоан 15:5).

Всеки от нас трябва да направи всичко по силите си за индивидуалното си посвещение и за личното си обръщане. Всички ние трябва да придобием жив опит; Христос трябва да бъде издигнат на престола на сърцето, Неговият Дух трябва да контролира нашите чувства. Родителите се нуждаят от изкупителната Божия благодат, получена чрез лична опитност с Христос, също както и децата. Всеки трябва да бъде присаден към истинската лоза, за да даде плодовете, чрез които нашият небесен Отец бива почитан. „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици“ (Йоан 15:8).

„Бог работи с нас чрез Своето провидение. Още от вечността Той ни е избрал да бъдем Негови послушни чеда. Той даде Сина Си да умре за нас, за да можем да бъдем осветени чрез послушание на истината, очистени от всяка частичка на нашето его. Сега Той изисква от нас лична работа, лично себепредаване.“ 14

„В Божия град няма да влезе нищо, което е нечисто; всички, които искат да обитават там, трябва да станат тук на земята с чисти сърца. Който се поучава от Христа, ще проявява нарастващо отвращение от нетактично поведение, от неподобаващи изрази и от скверни мисли. Когато Христос обитава в сърцето, мислите и поведението ще бъдат чисти и облагородени.“ 15

Енох ходи с Бога 300 години след раждането на сина си Матусал и повече от 300 години всеки ден той канеше Бога да ходи с него, докато един ден Бог не дойде да му каже: „Енохе, ти ме канеше да ходя с теб през всичките тези 300 години, така че, днес дойдох Аз да те поканя да вървиш с Мене“ и да го вземе на небето. „И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе“ (Битие 5:24). Енох не само се молеше, но и вярно изпълняваше своите задължения към Бога и към ближните си. Той обикна това, което Бог обича и намрази това, което Бог мрази. Енох чрез вяра живя живот на послушание, като угаждаше на Бога във всичко, което вършеше. „С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5).

„Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач, и с ридание” (Йоил 2:12). Отделете достатъчно време днес, за да разсъдите за пътищата си и да видите дали сте в правилна връзка с Исус.

• Искате ли да предадете сърцето си на Исус днес, за да бъдете променени?

• А вие, които вече сте дали сърцето си на Исус, бихте ли искали да подновите своето отдаване на Исус, така че сърцето ви да бъде още по-красиво, като Христовото?

• Искате ли точно сега да се помолите, за да отдадете сърцето си на Исус?

Нека се помолим заедно.