Предговор

През четирите тримесечия на тази година ще изучаваме Евангелието от Йоан. От скромност авторът на четвъртото евангелие не се идентифицира, нито споменава себе си като един от двамата ученици, които първи приемат Исус (Йоан 1:37). Той по-скоро използва изрази като „един друг ученик“, „този ученик“, „ученика, когото обичаше“, „ученикът, когото Исус обичаше“ и „този е ученикът, който свидетелства за тия неща “ (Йоан 18:15; 19:26; 21:20, 23, 24). Фактът, че други видни ученици се споменават по име, докато името на Йоан е пропуснато, насочва на мисълта, че той трябва да е авторът на това евангелие.

Според Духа на пророчеството авторът на четвъртото евангелие е Йоан, „ученикът, когото Исус обичаше“. Той е един от тримата ученици, които станаха свидетели на Христовата слава на планината на преображението и на Неговата агония в градината непосредствено преди арестуването Му. Неговият живот е изключителен пример, показващ как Божията сила може напълно да превърне „сина на гръмотевицата“ в човек с любящ характер и дълбока духовна проницателност.

„Йоан се държеше за Христос, както лоза се държи за величествен стълб. Заради Учителя си той пренебрегна опасностите на съдебната зала, стоя близко до кръста и при вестите, че Христос е възкръснал, забърза към гроба Му, изпреварвайки в радостта си дори стремителния Петър.

Доверчивата любов и несебелюбивата преданост в живота и в характера на Йоан представляват уроци с неизказана ценност за християнската църква. По естество той не притежаваше благ характер, какъвто разкрива неговият живот в по-късните години. Имаше своите сериозни недостатъци. Бе не само горд, самоуверен и амбициозен за почести, но невъздържан и негодуващ при оскърбление. Той и брат му бяха наречени „синове на гърма”. Зъл нрав и желание за отмъщение, дух на критикарство — всичко това притежаваше любимият ученик, но зад всичко това Божественият Учител различи пламенно, искрено, обичащо сърце. Исус изобличи неговото самолюбие, разколеба амбициите му, изпита вярата му. Но и разкри на ученика Си онова, за което копнееше душата му — красотата на светостта, преобразяващата сила на любовта.“ Деяния на апостолите, с. 539, 540.

Всички авторитети от древността твърдят, че Евангелието на Йоан е написано в Ефес около 90 г. сл. Хр. или по-рано. Йоан е бил потопен в котел с врящо масло и е избегнал смъртта по чудотворен начин, а след това е бил заточен на остров Патмос (Откровение 1:9). Там той пише Откровението. Възкачването на Нерва на трона на Римската империя (96 г. сл. Хр.) му дава възможност да се завърне в Ефес, където се смята, че е продължил да живее до смъртта си по време на царуването на император Траян (98 -117г. сл. Хр.).

Нека Христовият Дух ръководи нашите уроци през това тримесечие и да докосне сърцата ни в отговор на Неговата любов!

Съботноучилищният отдел при Генералната конференция