нед.
, 9 фев.
1. ЕДИН ПРОБЛЕМ, ПОЯВИЛ СЕ МЕЖДУ УЧЕНИЦИТЕ
а. Какъв въпрос възникна между Йоановите ученици и евреите? Йоан 3:25.
„Но учениците на Йоан завиждаха на растящата популярност на Исус. Те бяха готови да критикуват делото Му и не след дълго намериха повод. Между тях и евреите възникна въпросът дали кръщението може да очисти душата от греха. Те твърдяха, че кръщението на Исус се различава съществено от Йоановото. Скоро влязоха в спор с Христовите ученици относно формалните думи, които трябваше да се произнасят при кръщение и накрая — за правото на Христос изобщо да кръщава.“ Копнежът на вековете, с. 178.
б. Как учениците на Йоан изразиха завистта си към Христовото дело и какъв благороден отговор даде Йоан? Йоан 3:26, 27.
„Йоан по естество притежаваше грешките и слабостите, присъщи на всеки човек, но докосването до Божията любов го бе преобразило. Живееше в атмосфера, неосквернена от себелюбие и амбиция, издигнал се бе високо над заразата на завистта. Той не изрази съчувствие към недоволството на своите ученици, а показа колко ясно разбира връзката си с Месия и колко радостно посреща Този, за Когото бе приготвил пътя.” Пак там, с. 179.
пон.
, 10 фев.
2. МИСИЯТА НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
а. По какъв начин Йоан показа, че е разбрал мисията си? Йоан 3:28, 29.
„Йоан се представи като приятелят, който действа като вестител между сватосваните страни в подготовка за сватбата. Мисията на приятеля е изпълнена, когато младоженецът получи невестата. Той се радва с радостта на тези, за чийто съюз е съдействал. Йоан бе призван да насочи хората към Исус и той се радваше да бъде свидетел на успеха на Христовото дело.“ Копнежът на вековете, с. 179.
б. Опишете делото на Йоан и нашето дело. Йоан 1:23, 29.
„Гледайки с вяра на Изкупителя, Йоан се издигна до висотата на себеотрицанието. Той не се стараеше да привлече хората към себе си, а да издигне мислите им по-високо и по-високо, докато намерят покой в Агнеца Божи. Той самият беше само глас, вик в пустинята. Сега с радост прие тишината и неизвестността, за да се обърнат очите на всички към Светлината на живота.
Тези, които са искрени в призванието като Божии вестители, няма да търсят слава. Любовта им към себе си ще бъде погълната от любов към Христос. Никакво съперничество не ще затъмнява скъпоценното дело на евангелието. Те ще признават, че тяхното дело е да проповядват като Йоан Кръстител: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29). Ще издигнат Христос, а с Него ще бъде издигнато и човечеството. „Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените, и да съживявам сърцето на съкрушилите се” (Исая 57:15).“ Пак там, с. 179, 180.
„Не търсете собственото си удоволствие и удобство, но се стремете да познавате и да изпълнявате Божията воля. Нека всеки се запита: не мога ли да насоча някоя душа към Божия Агнец, Който отнема греха на света? Нима не мога да утеша някого, който е отчаян? Не мога ли да бъда средство за спасяване на някоя душа в Божието царство? Нужно ни е въздействието на Божия Дух дълбоко в сърцата ни, за да можем не само да осигурим за себе си бялата дреха, но и така да повлияем на другите, че имената им да могат да бъдат вписани в книгата на живота и никога да не бъдат заличени.” Исторически записки, с. 140.
вт.
, 11 фев.
3. ДАРЪТ НА ДУХА
а. Как по-голямата част от хората реагираха на Христовата вест? Йоан 3:32.
„Учениците на Йоан бяха заявили, че всички хора идват при Христос, но виждайки по-ясно нещата, Йоан каза: „Но никой не приема свидетелството Му” — толкова малко хора бяха готови да Го приемат като Спасител от греха. „Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е с печата си, че Бог е истинен” (Йоан 3:33).“ Копнежът на вековете, с. 181.
б. На кого бива даден дарът на Светия Дух? Йоан 3:34.
„Можем да получим небесна светлина само ако желаем да бъдем освободени от личното Аз. Не можем да схванем характера на Бога или да приемем Христос чрез вяра, докато не се съгласим да подчиним всяка мисъл на Христос. Всички, които правят това, получават Светия Дух без мярка.
„Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството и вие имате пълнота в Него” (Кол. 2:9,10).“ Пак там
в. Как ключът за получаване на по-пълна мяра от Светия Дух е разкрит по-нататък в Писанията? Йоан 14:15–17; Деяния 5:32.
„Не бива само да казваме „вярвам“, но и да живеем истината. Чрез нашето подчинение на Божията воля в думи, поведение и характер доказваме връзката си с Него. Когато някой се отрича от греха, който е нарушаване на Закона, неговият живот бива приведен в сътоветствие със Закона - в съвършено подчинение. Това е делото на Светия Дух. Светлината на Словото (когато се изучава внимателно), гласът на съвестта, усилията на Духа - всичко това поражда в сърцето искрена любов към Христос, Който отдаде Себе Си като вседостатъчна жертва за изкуплението на цялостния човек - тяло, душа и дух. А любовта се проявява в послушание. Разграничителната линия между онези, които обичат Бога и спазват Неговите заповеди, и онези, които не Го обичат и пренебрегват волята Му, ще бъде ясна и отчетлива.“ Свидетелства за Църквата, т. 6, с. 92.
ср.
, 12 фев.
4. СТОЙНОСТТА НА КРЪЩЕНИЕТО
а. Защо е важно да разбираме стъпката, която предприемаме за Христос, когато решаваме да бъдем кръстени? Йоан 3:36.
„Откъснато от Христос, кръщението, както и която да е друга служба, е формалност без стойност.“ Копнежът на вековете, с. 181.
„Не е нужно да се обсъжда дали Христовото или Йоановото кръщение очиства от греха. Благодатта на Христос е това, което дава живот на душата.“ Пак там.
„Безсмъртието може да се получи само чрез Христос. Исус каза: „Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот” (Йоан 3:36). Всеки човек може да притежава това неоценимо благословение, ако се съобрази с условията. Всички, „които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие”, ще получат „вечен живот” (по Римл. 2:7).“ Великата борба, с. 533.
„Кръщението е най-тържественото отричане от света. Тези, които биват кръстени в тройното име на Отца, Сина и Светия Дух на прага на техния християнски живот публично заявяват, че напускат служението на Сатана и стават членове на царското семейство - деца на небесния Цар.” Свидетелства за Църквата, т. 6, с. 91.
б. Обяснете стряскащите думи на Йоан Кръстител, които разкриват дълбочината, до която се ангажираме чрез кръщението, да посветим живота си на Бога. Лука 3:7, 8.
„Йоан положи брадвата до корена на дървото. Той осъждаше греха без страх от последствията и подготвяше пътя пред Божия Агнец.
Ирод бе дълбоко развълнуван, когато чу мощното, точно свидетелство на Йоан и запита с дълбок интерес какво трябваше да направи, за да стане негов ученик. Йоан знаеше, че Ирод желаеше да се ожени за жената на брат си, докато той, като неин мъж, бе още жив, и добросъвестно му каза, че това е незаконно“ Опитности и видения, с. 154.
„Йоан Кръстител открито порицаваше греха, както на обикновените хора, така и на високопоставените. Той изявяваше истината на царе и благородници, независимо дали щяха да приемат да я чуят или щяха да я отхвърлят. Казваше истината в лицето на хората.” Избрани вести, кн. 2, с. 149.
чет.
, 13 фев.
5. ЕДИН МЪДЪР МЕТОД
а. Какво стори Исус, когато осъзна, че фарисеите се опитваха да предизвикат криза между Йоан и Него самия? Йоан 4:1-3.
„Исус знаеше, че те [фарисеите] няма да пожалят усилия да създадат разцепление между Неговите ученици и тези на Йоан. Знаеше, че наближаваше бурята, която щеше да помете един от най-великите пророци на света. Желаейки да избегне всеки повод за фалшиво разбиране или разкол, Исус тихо прекрати Своята дейност и се оттегли в Галилея. Също и ние, бидейки верни на истината, в същото време би следвало да се опитваме да избягваме всичко, което може да предизвика несъгласие и неразбиране, защото, когато такива неща възникват, водят до загуба на души. Когато обстоятелствата заплашват с разделение, ние трябва да следваме примера на Христос и Йоан Кръстител.“ Копнежът на вековете, с. 181.
б. Какво следва да научим от отношението на Йоан в опита му да неутрализира кризата? Йоан 3:30.
„Но както учениците на Йоан, така и мнозина чувстват, че успехът на делото зависи от първия работник. Вниманието се спира върху човешкото вместо върху божественото; намесва се завистта и делото на Бога се спъва. Онзи, който бива почитан по такъв неподходящ начин, е изкушен да се уповава на себе си. Той не осъзнава зависимостта си от Бога. Хората са научени да се доверяват на ръководството на човек, но така правят грешки и се отдалечават от Бога.
Божието дело не трябва да има човешки почерк. От време на време Господ ще използва различни работници, чрез които ще изпълнява най-добре Своята цел. Щастливи са тези, които имат желание да се смирят и могат да кажат заедно с Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Пак там, с. 182.
пет.
14 фев.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Защо учениците на Йоан завидяха на Христовото дело?
2. Какво заяви Йоан на учениците си (като отговор на тяхната реакция)?
3. С каква цел се дава дарът на Светия Дух?
4. По какъв начин кръщението постига истинската си цел?
5. Какво направиха Исус и Йоан, когато осъзнаха надвисналата опасност от криза между учениците си?