нед.
, 2 март
1. ПРИВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО
а. Къде отиде Исус, след като изкара два дни със самаряните и чие внимание бе привлечено от тази новина? Йоан 4:43–46.
„Новината за връщането на Христос в Кана се разпръсна бързо из Галилея, носейки надежда на страдащите и нещастните. В Капернаум тази вест привлече вниманието на един еврейски благородник, който бе царски служител.“ Копнежът на вековете, с. 196.
б. Защо царският служител отиде да види Исус? Йоан 4:47.
„Един от синовете на царския служител страдаше от болест, която изглеждаше неизлечима. Лекарите го бяха оставили да умира, но когато бащата чу за Исус, реши да потърси помощ от Него.” Пак там, с. 197.
пон.
, 3 март
2. ПРИЗНАК ЗА СЪМНЕНИЕ
а. Опишете как Христос изяви вътрешната сърдечна агония на благородника, който Го потърси, за да изцели сина му в Капернаум. Йоан 4:48.
„Детето беше много зле и мислеха, че може би няма да остане живо, докато бащата се върне. Но благородникът чувстваше, че трябва да представи случая лично. Надяваше се, че бащините молби биха събудили състраданието на великия Лекар.
Като стигна в Кана, той намери голямо множество, обкръжило Исус. С тревога в сърцето си проправи път до Спасителя. Вярата му се разколеба, като видя само един скромно облечен човек, прашен и уморен от път. Поколеба се дали тази Личност би могла да стори това, за което бе дошъл да се моли. Въпреки смущението си заговори с Исус. Разказа Му защо бе дошъл и Го помоли да дойде с него до дома му. Но неговата мъка бе известна вече на Исус. Преди още царедворецът да излезе от къщи, Спасителят бе видял тревогата му.
Исус знаеше и това, че бащата си бе поставил условие, при което да повярва в Него. Ако молбата му не бъдеше изпълнена, той не би Го приел за Месия...
Въпреки всички доказателства, че Исус бе Христос, молителят бе решил да повярва в Него само ако отговори на молбата му.“ Копнежът на вековете, с. 197, 198.
б. Какво трябва да си припомняме, когато се изкушаваме да търсим знамения? Матей 12:38, 39.
„Христос страдаше от това, че Собственият Му народ, на когото бяха поверени Светите писания, не можеше да чуе гласа на Бога, говорещ им чрез Неговия Син.” Пак там, с. 198.
„Хората искат знамение, както в дните на Христос. Господ тогава им каза, че няма да им се даде знамение. Знамението, което е потребно да се проявява сега и винаги, е действието на Светия Дух върху ума на учителя, за да направи Словото възможно най-впечатляващо и убедително. Божието Слово не е мъртва, суха теория, а дух и живот. Сатана най-много би искал да отклони умовете от Словото, да ги направи да търсят и очакват пробуждане на чувствата чрез нещо извън Словото.” Избрани вести, кн. 2, с. 95.
вт.
, 4 март
3. КОНТРАСТНИ ОТНОШЕНИЯ
а. Обяснете разликата между евреите и самаряните по отношение на вярата им в Исус. Марк 6:2-6; Йоан 4:40–42.
„Колко усърдно фарисеите търсеха начин да докажат, че Христос е измамник! Как следяха всяка Негова дума, опитвайки се да представят погрешно и разтълкуват във фалшива светлина всичките Му слова! Гордостта, предразсъдъците и лошите чувства затвориха всеки подстъп до душите им срещу свидетелството на Божия Син. Когато Исус ясно изобличи беззаконието им и заяви, че техните дела доказваха, че те са деца на Сатана, фарисеите гневно отвърнаха на обвинението с обвинение, казвайки: „Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?'' Избрани вести, кн. 1, с. 70.
„Спасителят подчерта контраста между тази съмняваща се вяра и простото доверие на самаряните, които не поискаха нито чудеса, нито знамения. Словото Му, постоянно доказателство за Неговата Божественост, имаше убедителна сила, която докосна сърцата им.“ Копнежът на вековете, с. 198.
„Макар че бе евреин, [Исус] общуваше свободно със самаряните, без да се съобразява с фарисейските обичаи на евреите по отношение на този презиран народ. Спеше под техните покриви, ядеше на трапезите им, поучаваше по улиците им.“ Деянията на апостолите, с. 19.
б. Опишете опитността на мнозина, които през вековете са говорили настоящата истина на изповядващите се за Божи народ. Еремия 20:8-11.
„Всички аргументи срещу Христос се основаваха на лъжи. Такъв бе и случаят на Стефан и на Павел. Но дори най-слабите и ненадеждни изявления, направени в погрешна светлина, оказваха влияние, защото имаше толкова много хора с неосветени сърца, желаещи изказванията да се окажат верни. Такива хора винаги изпитват желание да се хванат за всяка предполагаема грешка или неточност в думите на онези, които им говорят неприятни истини.
Не бива да се учудваме, когато тези, които имат голям апетит за лъжата, приемат с охота нечистите предположения като неоспорими факти. Противниците на Христос бяха отново и отново обърквани и смълчавани от мъдростта на думите Му, но пак приемаха жадно всеки слух и намираха някакъв претекст да Го обсипват с враждебни въпроси.” Избрани вести, кн. 1, с. 70, 71.
ср.
, 5 март
4. ПРИЗИВ, ОТПРАВЕН СЪС СМИРЕНИЕ
а. Когато вярата на благородника се хвана за Христос, по какъв начин повтори той молбата си? Йоан 4:49.
„Като проблясък от светкавица думите на Спасителя към благородника разкриха помислите на сърцето му. Той видя, че подбудите му да потърси Исус бяха себелюбиви. Колебливата му вяра се яви пред него в истинската ѝ светлина. С дълбока тревога осъзна, че неговото съмнение можеше да струва живота на сина му. Разбра, че беше в присъствието на Един, Който можеше да чете мислите и за Когото всичко бе възможно... Вярата му се хвана за Исус както Яков, когато, борейки се с ангела, извика: „Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш” (Бит. 32:26).“ Копнежът на вековете, с. 198.
б. Какво следва да научим от това, което Исус стори, вместо да отиде до дома на благородника? Йоан 4:50.
„Исус щеше да му даде по-голям дар. Той желаеше не само да излекува детето, но да направи служителя и семейството му участници в благословенията на спасението и да запали светлина в Капернаум, който съвсем скоро щеше да стане поле на Неговия труд. Но преди да пожелае Христовата благодат, благородникът трябваше да осъзнае нуждата си. Този царедворец представяше голяма част от своите сънародници, интересуващи се за Исус от себелюбиви подбуди. Надяваха се да придобият някаква особена облага чрез Неговата сила и поставяха условие за вярата си според получаването на тези земни облаги. Но те бяха невежи за духовната си болест и не виждаха нуждата си от Божествена благодат....
Спасителят не може да се отдръпне от душа, която се хваща здраво за Него и Го умолява за голямата си нужда. Той каза: „Иди си; син ти е жив.” Благородникът си тръгна от Спасителя с мир и радост, каквито никога преди не бе познавал. Не само повярва, че синът му ще се възстанови, но прие Христос като Изкупителя с пълно доверие.” Пак там, с. 198, 199.
„Всички искаме да получаваме незабавно отговор на молитвите си и сме изкушени да се обезсърчаваме, ако той се забави или дойде не такъв, какъвто сме го очаквали. Но Бог е твърде мъдър и твърде добър, за да отговаря на молитвите ни винаги във времето и точно по начина, който ние искаме. Той ще направи за нас много повече и много по-добри неща, отколкото просто да изпълни желанията ни.... Опитностите, които изпитват нашата вяра, са за наша полза.” По стъпките на Великия лекар, с. 230, 231.
чет.
, 6 март
5. ИЗЦЕЛЕНИЕ И СПАСЕНИЕ
а. По какъв начин Исус изцели сина на благородника? Йоан 4:51–53. За каква реалност ни напомня това? Ефесяни 3:20, 21.
„В същия момент, когато вярата на бащата се хвана за уверението: „ син ти е жив”, Божествената любов бе докоснала умиращото дете.“ Копнежът на вековете, с. 199.
„В същия час бдящите край леглото на умиращото дете в дома му в Капернаум забелязаха внезапна и загадъчна промяна. Сянката на смъртта се вдигна от лицето на страдалеца. Червенината на треската се замени с леката руменина на възстановяващото се здраве. Неясният поглед заблестя умно и силите се върнаха в слабото, измъчено тяло. Никакъв признак на болестта не остана в детето. Горящата му плът стана мека и влажна и то потъна в дълбок сън. Треската изчезна в най-горещия час на деня. Семейството бе изненадано и радостта му бе огромна.“ Пак там.
б. Как отговаря Исус на всеки, който Го умолява за помощ? Матей 11:28–30.
„Спасителят не може да се отдръпне от душа, която се хваща здраво за Него и Го умолява за голямата си нужда.” Пак там, с. 198.
„Мислиш ли, че не можеш да се надяваш на благословение от Бога, защото си грешник? Помни, че Христос дойде на света, за да спасява грешници. Нямаме нищо, което да ни препоръча пред Бога. Едничката молба, с която можем да настояваме пред Бога сега и винаги, е нашето абсолютно безпомощно състояние, което прави необходима Неговата изкупителна сила. Когато напълно се откажем от всяка самонадеяност, можем да погледнем към кръста на Голгота и да кажем:
„Господи, цената аз не мога да платя; мога само да се вкопча на Исус в кръста!” По стъпките на Великия лекар, с. 65.
пет.
, 7 март
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Защо обикновено пророците не са добре приети в собствените си страни?
2. Кои думи на благородника разкриха неговото неверие?
3. Как отреагира Христос на неверието на народа?
4. Кой показа по-голяма вяра в Исус - евреите или езичниците?
5. Какво обещава Исус на всички, които приемат Неговата покана?