нед.
, 12 ян.
1. НАЧАЛОТО НА ХРИСТОВОТО СЛУЖЕНИЕ
а. Откъде започна Исус Своето служение на земята? Йоан 2:1, 2.
„Исус не започна службата Си с някое велико дело пред Синедриона в Ерусалим. Неговата сила се изяви на домашен празник в малко галилейско село, за да допринесе за радостта на едно сватбено тържество. Така Той показа съчувствие към хората и желанието Си да служи за щастието им. При изкушението в пустинята Сам бе изпил чашата на злощастието. Дойде, за да даде на хората чашата на благословението, като чрез Своето благословение освети връзките в човешкия живот.“ Копнежът на вековете, с. 144.
б. Какво се случи много преди края на сватбеното тържество? Йоан 2:3.
„...тя [Мария] силно пожела Той [Исус] да докаже на присъстващите, че наистина е Почетеният от Бога. Надяваше се да Му се яви възможност да извърши чудо пред тях.
Обичай бе сватбените тържества да продължават няколко дни. Но в този случай, преди да е дошъл краят на празника, се разбра, че виното се е свършило. Това предизвика голямо объркване и съжаление. Необичайно бе да липсва вино при такива празненства — липсата на вино бе признак за негостоприемство.“ Пак там, с. 145, 146.
пон.
, 13 ян.
2. ХРИСТОС И НЕГОВАТА МАЙКА
а. Какво каза майката на Христос и какъв беше Неговият отговор? Йоан 2:3, 4.
„[Йоан 2:4 цитирано] Този отговор, рязък, както ни се струва, не изразяваше студенина или неуважение. Начинът, по който Спасителят се обърна към Своята майка, бе в съгласие с ориенталския обичай. Така се обръщаха към лица, на които трябваше да се покаже уважение. Всяко действие от Христовия земен живот бе в хармония с предписанията, които сам Той бе дал: „Почитай баща си и майка си.” (Изх. 20:12). На кръста, при последния акт на милост към Своята майка, Исус отново се обърна към нея по същия начин, като я повери на грижата на най-обичания Си ученик. И на празничното тържество, както и на кръста, любовта, изразена в тона, в погледа и в маниера, служеше за тълкувание на Неговите думи.“ Копнежът на вековете, с. 146.
б. Какво каза Христовата майка на слугите и как тези думи се отнасят и за нас днес? Йоан 2:5.
„Последователите [на Христос] трябва все повече и повече да се превръщат в сила за прогласяване на истината, докато се приближават до съвършенство на вярата и любовта към братята си. Бог осигурява небесна подкрепа за всички случаи, когато нашите човешки възможности са недостатъчни. Дава Светия Си Дух да помага във всяко затруднение, да укрепва нашата надежда и увереност, да просветлява умовете ни и да очиства сърцата ни. Той гарантира, че ще бъдат осигурени достатъчно средства за реализирането на Неговите планове. Умолявам ви да търсите съвет от Бога. Търсете Го с цялото си сърце и „каквото ви рече, сторете“ (по Йоан 2:5)!“ Свидетелства за Църквата, т. 6, с. 414, 415.
в. Какво каза Исус на сватбените слуги да сторят? Йоан 2:6-8.
„Край вратата имаше шест големи каменни делви и Исус заръча на служителите да ги напълнят с вода. Това бе сторено. След това, тъй като бе нужно вино, за да бъде незабавно поднесено, Той „им казва: Налейте сега, та занесете на настойника на угощението”. Вместо водата, с която бяха напълнили съдовете, от тях изтичаше вино.“ Копнежът на вековете, с. 148.
вт.
, 14 ян.
3. ВИНОТО НА ХРИСТОС
а. Каква беше реакцията на настойника на угощението (стария сват - по Синод. изд.), когато беше сервирано виното? Йоан 2:9, 10.
„Нито настойникът на тържеството, нито гостите имаха представа, че виното се бе свършило. Като опита това, което донесоха слугите, настойникът го намери по-превъзходно от всяко друго вино, което бе пил дотогава, и много различно от сервираното в началото на празника.“ Копнежът на вековете, с. 148.
б. Какъв вид вино осигури Христос? Исая 65:8.
„Виното, което Христос сътвори за празника, и това, което даде на учениците Си като символ на Неговата кръв, беше чистият плод на лозата. За това говори пророк Исая, когато казва за новото вино в гроздето: „Не го повреждай, защото има благословия в него” (Исая 65:8)...
Неферментиралото вино, което предостави на сватбеното тържество, бе здравословно и освежаващо питие. То трябваше да доведе вкуса в хармония със здравословния апетит.” Пак там, с. 149.
в. Какво казва Писанието за ферментиралото вино? Притчи 20:1; 23:29–35.
„Христос беше Този, Който в Стария завет предупреди Израил: „Виното е присмивател и спиртното питие крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен” (Пр. 20:1). Самият Той не даде такова питие. Сатана прелъстява хората към себезадоволяване, което да замъгли разума и да затъпи духовното възприятие. Но Христос ни учи да подчиняваме по-низшето естество. Целият Му живот бе пример на себеотрицание. За да покори силата на апетита, Той понесе заради нас най-тежкия изпит, който човешката природа би могла да издържи. Христос беше Този, Който посъветва Йоан Кръстител да не пие вино, нито спиртно питие. Той беше, Който подготви за подобно въздържание жената на Маное и произнесе проклятие върху човека, който поднася бутилка към устните на ближния си. Христос не влезе в противоречие със собственото Си учение.“ Пак там.
ср.
, 15 ян.
4. ХРИСТОВИЯТ ПРИМЕР ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛНИ СЪБИРАНИЯ
а. Какви цели постигна Христос чрез присъствието Си на сватбата и чрез чудото, което извърши, които се отнасят дори и за нас днес? Йоан 2:11.
„Христос знаеше всичко; Той погледна през вековете към нашето време и видя какво щеше да бъде състоянието на обществото в края на световната история. Видя хиляди по хиляди да загиват при употребата на вино и силно питие. Светът постепенно щеше да дойде до същото състояние, както в дните преди Потопа. Но небето е сигнализирало за опасност, та да може хората да бъдат предупредени и да сътрудничат на Бога за собственото си самосъхранение. Той ни е дал примери за абсолютно въздържание и е дал инструкции, които, ако бъдат следвани, ще доведат до създаването и запазването на жизнеността, умението и превъзходството на нашите деца.“ Знамения на времето, 16 април 1896 г.
б. Опишете разведряващото отношение, за което Христос остави пример през време на Своето служение. Матей 11:29.
„Исус започна делото на реформация чрез съчувствие и близост с човечеството. Докато показа най-голямо почитание към Божия закон, Той отхвърли претенциозната набожност на фарисеите и се опита да освободи народа от безсмислените правила, които го обвързваха. Постара се да събори бариерите, които отделяха различните класи на обществото, за да може да сближи хората като деца на едно семейство. Присъствието Му на сватбеното тържество бе стъпка към тази цел” Копнежът на вековете, с. 150.
„Исус порица себелюбието във всички негови форми и все пак Той бе общителен по природа. Приемаше гостолюбието на всички съсловия, посещаваше домовете на богати и бедни, на учени и прости, като търсеше начин да издигне мислите им от въпросите на ежедневния живот към духовните и вечните неща. Той не одобряваше разгулния живот и не позволи нито сянка от светското лекомислие да опетни поведението Му, но намираше удоволствие в сцените на невинно щастие и чрез присъствието Си на сватбата одобри социалните събирания. Една еврейска сватба бе впечатляващо събитие и радостта от нея не бе чужда на Човешкия Син. С присъствието Си на този празник Исус зачете брака като Божествена институция.“ Пак там, с. 150, 151.
чет.
, 16 ян.
5. ЗДРАВОСЛОВНО СОЦИАЛНО ОБЩУВАНЕ
а. Какво следва да научим от примера на Христос, което Го отличи от религиозните управници на Неговото време? Притчи 18:24.
„Службата на Христос бе в контраст с тази на юдейските старейшини. Тяхното зачитане на преданията и формализмът им бяха унищожили всяка истинска свобода на мисълта и действието. Живееха в постоянен ужас от осквернение. За да избягнат контакт с „нечистите”, стояха настрана не само от езичниците, но и от мнозинството от собствения си народ, като не се стараеха нито да го благославят, нито да спечелят приятелството му. Заети постоянно с тези мисли, те бяха осакатили умовете си и бяха стеснили сферата на своя живот. Примерът им насърчаваше себелюбието и нетолерантността между всички прослойки на обществото.” Копнежът на вековете, с. 150.
б. Каква трябва да бъде нашата цел при всяко социално общуване? Притчи 11:30.
„Ние можем да проявяваме хиляди малки жестове на внимание към другите чрез дружелюбни думи и съчувствителни погледи, което ще рефлектира обратно върху нас. Невнимателните християни, които пренебрегват другите, показват, че не са във връзка с Христос. Невъзможно е да общуваме с Исус и в същото време да бъдем нелюбезни към другите, забравяйки техните права.
Всички трябва да станем свидетели за Исус. Обществените връзки, осветени чрез благодатта на Христос, трябва да бъдат използвани за печелене на души за Спасителя. Нека светът види, че ние не сме себелюбиво погълнати от собствените си интереси, а желаем и другите да споделят нашите благословения и привилегии. Нека хората видят, че нашата религия не ни прави безучастни и претенциозни. Нека всички, които изповядват, че са намерили Христос, служат на другите, както Той служеше. Светът никога не трябва да остава с впечатлението, че християните са мрачни и нещастни хора.“ Адвентен дом, с. 428.
пет.
, 17 ян.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Опишете духовните плодове, породени от чудото, което Христос извърши в Кана Галилейска.
2. Опишете връзката между Христос и Неговата майка.
3. Защо настойникът на угощението беше изненадан?
4. Какъв вид вино символизира по подходящ начин кръвта на Христос?
5. Какво от Христовия пример следва да си спомняме по време на социални събирания?