нед.
, 2 фев.
1. ВЪПРОСЪТ НА НИКОДИМ
а. Кой въпрос на Никодим разкрива, че сърцето му беше започнало да омеква? Йоан 3:9.
„Исус казва на Никодим по същество следното: Препирането няма да ти помогне: споровете няма да донесат светлина на душата. Трябва да имаш ново сърце, иначе не ще можеш да съзреш небесното царство. Не по-голямото доказателство би те поставило в правия път, а новите цели, новите мотиви за действие. Ти трябва да се родиш отново. Докато тази промяна не се случи, която да поднови всичко в теб, дотогава и най-силните доказателства, които биха могли да бъдат представени, биха били безполезни. Нуждата ти е сърдечна; всичко в теб трябва да се промени, иначе не можеш да видиш Божието царство.
За Никодим това заявление беше много унизително... Той не беше с достатъчно духовен ум, та да проумее Христовите слова. Но Спасителят не отговори на спора със спор...
Проблясъци на истината започнаха да проникват в ума на управителя. Думите на Христос го изпълниха със страхопочитание и доведоха до въпроса: „Как е възможно това?“ Исус отговори с дълбока сериозност: „Ти си израилев учител и не знаеш ли това?“ Думите Му предаваха на Никодим урока, че вместо да се дразни от ясните думи на истината и да се отдава на ирония, той би следвало да има много по-скромно мнение за себе си поради духовното си невежество. И все пак думите на Христос бяха изречени с такова тържествено достойнство и както погледът, така и тонът изразяваха такава искрена любов към него, че той не се обиди, когато осъзна унизителното си положение.“ Свидетелства към проповедници, с. 368, 369.
пон.
, 3 фев.
2. ПРОМЯНА НА ОБИЧАЙНОТО ОТНОШЕНИЕ
а. С какво се гордееха фарисеите? Лука 18:9 -12.
„Евреите бяха първи призвани в Господнето лозе и поради това се възгордяха и се мислеха за праведни. Те разглеждаха дългите си години на служене като осигуряващи им правото на награда по-голяма, отколкото на другите. Нищо не ги вбесяваше повече от най-слабия намек, че в Божиите неща на езичниците трябва да се поверяват равностойни на техните привилегии.” Притчи Христови, с. 400.
б. Как Исус илюстрира работата на Светия Дух в сърцето? Йоан 3:8.
„Вятърът се чува сред клоните на дърветата, когато шумоли в листа и цветя, но е невидим. Никой не знае откъде идва и накъде отива. Така е и с делото на Светия Дух в сърцето. То не може да бъде обяснено, както и движението на вятъра. Човек може да не е способен да определи точното време и място на своето духовно обръщане, или да проследи всички обстоятелства в този процес, но това не доказва, че той не е обърнат. Чрез средство, невидимо като вятъра, Христос постоянно работи в сърцето.“ Копнежът на вековете, с. 172.
в. Как божествените впечатления биват укрепени в сърцето? Исая 30:21; Еремия 42:3; Матей 16:17.
„Малко по малко, може би несъзнателно за човека, се създават впечатления, които целят да привлекат душата при Христос. Те може да се получат чрез размисъл за Него, чрез четене на Писанията или чрез слушане на Словото от проповедник. Внезапно, когато Духът дойде с по-ясен призив, душата се предава с радост на Исус. Мнозина наричат този процес внезапно обръщане към Бога, но той е резултат от дългото умоляване на Божия Дух и представлява търпелив продължителен процес.“ Пак там.
„Позволете сърцата ви да бъдат смекчени и покорени от Божия Дух. Нека душите, обвити в лед се разтопят под действието на Светия Дух.“ Писма и ръкописи, т. 12, Писмо 53, 1897 г.
вт.
, 4 фев.
3. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НОВОРОЖДЕНИЕТО
а. По какъв начин вътрешното действие на Светия Дух се разкрива външно? Галатяни 5:22–25.
„Макар че вятърът сам по себе си е невидим, резултатът му е видим и се усеща. Така и делото на Духа върху душата ще се открива във всяко действие на този, който чувства Неговата спасителна сила. Когато Божият Дух овладее сърцето, Той преобразява живота. Греховните мисли се отстраняват, злите дела се отхвърлят; любов, смирение и мир заемат мястото на гняв, завист и борби. Радостта заема мястото на тъгата и лицето отразява небесната светлина.“ Копнежът на вековете, с. 173.
б. Кога получава човек благословението на сърдечната промяна? Римляни 10:9, 10; 1 Йоаново 1:9.
„Никой не вижда ръката, която вдига бремето, нито светлината, която слиза от небесните дворове. Благословението идва, когато душата се предава на Бога чрез вяра. Тогава онази сила, която никое човешко око не може да види, създава ново същество по образа на Бога.“ Пак там.
„Ако сте приели Святият Дух всеки ден да работи върху сърцето ви, тогава ще сте в състояние с божествено прозрение да възприемете характера на Божието царство. Никодим прие урока на Христос и стана истински вярващ.” Свидетелства към проповедници, с. 369, 370.
в. Как Христос илюстрира този процес? Матей 13:33.
„Квасът, скрит в брашното, действа незабележимо, за да доведе цялото тесто под действието на втасването. Така и квасът на истината действа тайно, тихо, постоянно, за да промени душата. Естествените склонности са омекотени и покорени. Вложени са нови мисли, нови чувства и мотиви. Установен е нов стандарт за характера — животът на Христос. Умът е променен; способностите са подбудени за действие в нови измерения. На човека не се дават нови умения, но тези, които притежава, са осветени. Съвестта е пробудена. Дават му се черти на характера, които го правят способен за служба на Бога.” Притчи Христови, с. 98, 99.
ср.
, 5 фев.
4. ЕДНА ПОЗНАТА ИЛЮСТРАЦИЯ
а. Как Исус илюстрира Своето разпятие, което щеше скоро да се случи? Йоан 3:14, 15.
“[Йоан 3:14, 15 цитирано.] Това не бе ново за Никодим. Символът на издигнатата змия му изясни мисията на Спасителя. Когато израилтяните умираха от ухапванията на „горителни” змии, Бог нареди на Моисей да направи медна змия и да я постави високо всред лагера. Тогава се съобщи по целия стан, че всички, които погледнат към змията, ще живеят. Хората добре знаеха, че сама по себе си змията нямаше никаква сила да им помогне. Тя бе символ на Христос. Както образът, направен по подобие на унищожителните змии, бе издигнат, за да бъдат излекувани хората, така Този, Който беше „в плът, подобна на греховната плът”, трябваше да бъде техен Изкупител (Римл. 8:3). Много от израилтяните считаха, че жертвената служба имаше в себе си сила да ги освободи от греха. Бог желаеше да ги научи, че службата сама по себе си нямаше повече стойност от медната змия. Тя трябваше да насочва умовете към Спасителя. За лекуването на раните си и за прощението на греховете си те не можеха да направят нищо сами. Единственият начин бе да демонстрират своята вяра в Божия дар. Трябваше да гледат и да живеят.“ Копнежът на вековете, с. 174, 175.
б. Защо някои от израилтяните умряха въпреки осигуреното средство за спасение? 1 Коринтяни 10:9; Евреи 3:12.
„Но мнозина израилтяни не счетоха, че средството, което Небето бе определило, ще им помогне. Мъртвите и умиращите бяха навсякъде около тях и те знаеха, че и собствената им съдба бе загубена без Божествената помощ; но продължиха да се оплакват от своите рани, болки и сигурна смърт, докато силата им свърши и очите им помръкнаха, а можеха да получат незабавно изцеление.” Патриарси и пророци, с. 432.
в. Ако искаме да бъдем спасени, накъде трябва да гледаме ние? Евреи 6:19, 20.
„Фаталните резултати от греха могат да бъдат отстранени единствено по предвидения от Бога начин. Израилтяните спасиха живота си, като погледнаха към издигнатата змия. Този поглед предполагаше вяра. Те оживяха, защото повярваха в Божието слово и се довериха на средството, предвидено за тяхното възстановяване. Така грешникът може да погледне към Христос и да живее. Той получава прощение чрез вяра в изкупителната Жертва.... Христос има сила и способност да излекува каещия се грешник.” Пак там, с. 431.
чет.
, 6 фев.
5. ФИКСИРАНЕ НА ПОГЛЕДА
а. Кой урок, разбран впоследствие от Никодим, трябва и ние да усвоим и винаги да помним? Ефесяни 2:8; Лука 13:20, 21.
„Често възниква следния въпрос: защо има толкова много хора, които твърдят, че вярват в Божието слово, а в тях не се забелязва промяна в думите, в мислите, в характера? Защо толкова много не могат да понасят опозиция срещу своите планове и цели, проявяват несвят нрав и думите им са груби, арогантни и яростни? В живота им виждаме същото себелюбие, същото егоистично себеугаждане, същия нрав и необмислен говор, каквито се наблюдават в живота на светските хора. Налице е същата чувствителна гордост, поддаване на естествените склонности, същата извратеност на характера, все едно изобщо не са познавали истината. Причината е, че не са духовно обърнати. Не са скрили кваса на истината в сърцето си. Той не е имал възможността да подейства. Техните естествени и придобити склонности към злото не са подчинени на променящата му сила. Животът им разкрива отсъствието на Христовата благодат и неверие в силата Му да променя характера.
„И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.” (Римл.10:17). Писанието е великият посредник при промяната на характера. Христос се моли: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Ако се изучава и се изпълнява, Божието слово работи в сърцето, като покорява всяка несвята черта. Светият Дух идва, за да убеждава за грях, и вярата, извираща от сърцето, действа от любов към Христос, правейки ни подобни на Него в тяло, душа и дух. Тогава Бог може да ни използва да вършим волята Му. Подарената ни сила действа отвътре навън, водейки ни да споделяме с другите истината, която ни е разкрита.” Притчи Христови, с. 99, 100.
пет.
, 7 фев.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Каква е била основната черта на характера на фарисеите от времето на Христос?
2. Обяснете как биваме обновени да бъдем подобни на Христос.
3. Как бива проявена промяната на сърцето?
4. Обяснете символа на издигнатата медна змия.
5. По какъв начин притчата за кваса разкрива израстването в Божията благодат?