нед,
26 ян.
1. ЕДИН ВИДЕН ЧОВЕК ТЪРСИ ИСУС
а. Кой беше Никодим и как гледаха хората на него? Йоан 3:1, 10.
„Никодим заемаше висок пост и се ползваше с доверието на еврейския народ. Бе високо образован, притежаваше необикновени таланти и бе уважаван член на Националния съвет... Макар да беше богат, учен и уважаван, той бе привлечен от скромния назарянин.” Копнежът на вековете, с. 167.
„Той беше строг фарисей и се гордееше с добрите си дела. Бе високо почитан заради благотворителността и щедростта си в поддържане на храмовата служба, поради което беше сигурен в Божието благоволение към него.” Пак там, с. 171.
б. По кое време на денонощието отиде Никодим да се срещне с Исус? Йоан 3:2 (първа част).
„След като се осведоми за мястото в Елеонската гора, където Исус почиваше, той изчака да настъпи нощта и градът да утихне, тогава отиде да Го потърси.” Пак там, с. 168.
пон.
, 27 ян.
2. ЛИЧНИЯТ РАЗГОВОР С ИСУС
а. Какво показва, че Исус е проявил любезност и разбиране, като е приел Своя посетител в такъв късен час на нощта? Псалм 31:20, 21.
„Никодим силно желаеше да разговаря с Исус, но не смееше да Го потърси явно. Би било твърде унизително за един юдейски управител да признае, че симпатизира на толкова неизвестен учител. Ако Синедрионът научеше за неговото посещение, би си навлякъл тяхното презрение и осъждение. Затова реши да се срещне с Исус тайно с оправданието, че ако отиде явно, и други могат да последват примера му.“ Копнежът на вековете, с. 168.
б. Опишете как Никодим започна разговора си с Исус. Йоан 3:2.
„В присъствието на Христос Никодим почувства странно стеснение, което се опитваше да прикрие с външен израз на спокойствие и достойнство. „Учителю — каза той, — знам, че от Бога Си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.” Говорейки за необикновените дарби на Христос като учител и за удивителната Му сила да върши чудеса, той се надяваше да подготви почвата за своя разговор с Него. Думите му целяха да изразят и спечелят доверие, но всъщност изразяваха неверие. Никодим не призна Исус за Месия, а само за учител, изпратен от Бога.“ Пак там.
в. С изразяването на кое становище Христос изненада внезапно Никодим? Йоан 3:3.
„Вместо да приеме това приветствие, Исус се вгледа в лицето на събеседника Си, сякаш четеше в душата му. В безпределната Си мъдрост Той видя пред Себе Си човек, който търси истината. Знаеше целта на неговото посещение и като желаеше да затвърди още повече убеждението, което вече се беше зародило в душата на Неговия слушател, пристъпи направо към въпроса, казвайки сериозно, но в същото време любезно: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство!” (Йоан 3:3).
Никодим бе дошъл при Господа с намерението да разисква с Него, но Исус му изложи основния принцип на истината.” Пак там, с. 168-171.
вт.
, 28 ян.
3. НОВОРОЖДЕНИЕТО
а. Как реагира Никодим на това, за което Христос каза, че той се нуждае и защо всички ние, подобно на него, се нуждаем от опитността да се родим наново? Йоан 3:4-8.
„Картината, която Исус употреби за новорождението, не беше съвсем непозната на Никодим. Езичниците, приели израилевата вяра, бяха сравнявани често с новородени деца. Следователно той би трябвало да е разбрал, че Исусовите думи не бива да се взимат буквално. Но по силата на своето рождение като израилтянин Никодим бе сигурен, че му е гарантирано място в Божието царство. Той смяташе, че не му е нужна никаква промяна, затова и много се учуди на думите на Спасителя. Дори се подразни като разбра, че те се отнасяха лично за него. Гордостта на фарисея започна да се бори с искреното желание на търсещия истината. Учуди се на начина, по който Христос му говореше, без да се съобразява с положението му в Израил.
Изненадан и изгубил самообладание, Никодим отговори на Христос иронично: „Как може стар човек да се роди?” Както постъпват много други, когато режещата истина бива представена пред съвестта, така и той разкри факта, че в естествената си природа човек не приема нещата на Божия Дух. В него няма нищо, което да откликва на духовните неща, защото те се разбират духовно.
Но Спасителят не отговори на аргумента с аргумент. Издигайки ръката Си с тържествено и тихо достойнство, Той настойчиво повтори същата истина с още по-сериозна увереност: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство!” Копнежът на вековете, с. 171.
б. Кога и как може човек да се роди наново? Йоан 1:12, 13.
„Но „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син”, за да помири човека със Себе Си. Чрез Христовите заслуги е възможно да се възстанови хармонията между него и неговия Творец. Сърцето му трябва да бъде обновено от Божествената благодат; той трябва да получи нов живот от Небето. Тази промяна е новорождението, без което - казва Исус - човек „не може да види Божието царство.” Великата борба, с. 467.
„Чрез този прост акт на вярване в Бога Светият Дух поражда в твоето сърце нов живот. Ти си като новородено дете в Божието семейство и Бог те обича така, както обича Сина Си.“ Пътят към Христа, с. 52.
ср.
, 29 ян.
4. ОЧИСТВАНЕ И ОБНОВЛЕНИЕ
а. Какво символизират очистването и обновлението, които настъпват с новорождението? Марк 16:16 (първа част).
„Преобразяващата Божия благодат може да промени наследени и придобити наклонности, защото религията на Исус е възвисяваща и обновяваща. „Роден отново” означава едно преобразяване, ново раждане в Христа Исуса.“ Адвентен дом, с. 206.
„Христос направи кръщението знак за влизане в Неговото духовно царство. Превърна го в положително условие, което трябва да бъде спазвано от всеки, пожелал да признае, че се намира под властта на Отца, Сина и Светия Дух. Преди човек да може да открие в църквата своя дом, преди да прекрачи прага на Божието духовно царство, той трябва да приеме печата на Божественото име: „Господ е наша правда“ (Еремия 23:6).
Кръщението е най-тържественото отричане от света. Тези, които биват кръстени в тройното име на Отца, Сина и Светия Дух на прага на техния християнски живот публично заявяват, че напускат служението на Сатана и стават членове на царското семейство - деца на небесния Цар. Те са се покорили на заповедта: „Излезте изсред тях и отделете се (...) и не се допирайте до нечисто.“ Тогава за тях бива изпълнено обещанието: „Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ“ (2 Коринтяни 6:17, 18).“ Свидетелства за Църквата, т. 6, с. 91.
б. Какво е заявено за злото на нашата човешка природа и за Божия план да ни преобрази? Йоан 3:6; Еремия 17:9; Ефесяни 5:26, 27.
„Невъзможно е за нас със собствени сили да се избавим от ямата на греха, в която сме затънали. Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим... Възпитанието, културата, упражняването на волята, човешките усилия - всички тези неща имат своята собствена сфера на действие, но в този случай са безсилни. Те могат да произведат някаква външна коректност в поведението, но не могат да променят сърцето; не могат да очистят изворите на живота. Трябва една сила да заработи отвътре, да дойде нов живот отгоре, преди хората да могат да бъдат променени от грях към святост. Тази сила е Христос. Единствено Неговата благодат може да съживи безжизнените способности на душата и да я привлече към Бога, към светостта.“ Пътят към Христа, с. 18.
чет.
, 30 ян.
5. НОВ ЖИВОТ И НОВИ ПОСТЪПКИ
а. Каква вест щяха да напишат апостолите по-късно относно промяната на фокуса, която идва с новорождението? Галатяни 2:20; 1 Йоаново 2:15-17
„Преобразяващата Божия благодат може да промени наследени и придобити наклонности, защото религията на Исус е възвисяваща и обновяваща. „Роден отново” означава едно преобразяване, ново раждане в Христа Исуса.“ Адвентен дом, с. 206.
„[Павел] беше убеден, че ако умовете на хората бъдат доведени да проумеят удивителната жертва, дадена от Величието на небето, всичкият егоизъм ще бъде пропъден от сърцата им. Най-напред той насочва ума към положението, което Христос е заемал на небето, в лоното на Своя Отец. След това описва как Той се отказва от славата Си, как доброволно се подлага на всички смиряващи състояния на човешкото естество, встъпва в отговорностите на слуга и става послушен до смърт - най-позорна и отвратителна, най-срамна и болезнена - смърт на кръст. Могат ли християните да съзерцават тази чудна изява на Божията любов към човека без чувство на любов и без да осъзнават факта, че ние не сме свои си? На такъв Господар не бива да се служи неохотно, от алчни и себелюбиви мотиви.“ Свидетелства за Църквата, т. 4, с. 458.
„Бих се обърнала към вас, както Христос се обърна към Никодим: „Трябва да се родите отново.“ Хората, в чиито души управлява Христос, няма да изпитват желание да подражават показността на света. Те ще носят навсякъде знамето на кръста, свидетелствайки винаги за по-висши цели и по-благородни теми от тези, от които са погълнати светските хора. Нашето облеклото, жилищата ни, разговорите ни би следвало да свидетелстват за нашето посвещение на Бога. Каква сила би придружила тогава онези, които по този начин показват, че са се отказали от всичко заради Христос!” Пак там, т. 5, с. 189.
пет.
, 31 ян.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Как Никодим гледаше на себе си поради добрите си дела?
2. Как се държа Никодим в присъствието на Христос?
3. Какво означава да бъдеш „новороден“?
4. Как става раждането наново?
5. Каква промяна настъпва в отношението и поведението в резултат на новорождението и защо?