нед.
, 16 фев.
1. ИСУС В СИХАР
а. Къде се спряха Исус и учениците Му на път за Галилея? Йоан 4:6.
„Когато седна край кладенеца, Исус бе премалял от глад и жажда. Пътуването от сутринта бе дълго, а сега обедното слънце припичаше силно над Него. Жаждата Му се усили при мисълта за хладната, освежителна вода, която макар и толкова близко до Него бе недостъпна, защото нямаше въже, нито черпак, а кладенецът бе дълбок. Исус имаше човешка участ и чакаше някой да дойде да извади вода.“ Копнежът на вековете, с. 183.
б. Кой дойде до кладенеца и за каква услуга я помоли Исус? Какъв е урокът за нас тук? Йоан 4:7.
„Омразата между евреи и самаряни пречеше на жената да прояви любезност към Исус. Но Спасителят търсеше ключа за това сърце и с тактичност, извираща от Божията мъдрост, Той поиска, а не предложи услуга. Предлагането на услуга можеше да бъде отблъснато, но доверието събужда доверие. Царят на небето дойде до тази отхвърлена душа, молейки за услуга от нейните ръце. Този, Който бе сътворил океана, Който владееше водите на огромната бездна, Който отваряше изворите и земните потоци, почиваше уморен край Якововия кладенец и бе зависим от добротата на някой непознат, дори за този дар — глътка вода.” Пак там, с. 184.
пон.
, 17 фев.
2. РАЗЛИЧЕН ВИД ВОДА
а. Как Исус привлече вниманието на жената към дара на спасението? Йоан 4:10.
„Водата, за която говореше Христос, беше откровението на Неговата благодат в Неговото слово. Неговият Дух, Неговото учение, е като утоляващ извор за всяка душа. Всеки друг източник, към който прибегнат хората, ще се окаже, че не може да задоволи потребностите на душата. Но словото на истината е подобно на прохладни потоци, представени като водите на Ливан, които винаги утоляват жаждата. В Христос е пълнота от радост завинаги.” Свидетелства към проповедници, с. 390.
б. Каква беше реакцията на жената към предложението на Христос? Йоан 4:11, 12.
„Умът на жената не схвана какво имаше предвид Христос. Тя предположи, че той говореше за кладенеца пред тях.” Духът на Пророчеството, т. 2, с. 140, 141.
в. Как Исус разграничи двата вида вода и как тази вест следва да бъде също и за наше благословение? Йоан 4:13, 14; Откровение 22:17.
„Необходимо е да таим в себе си любов и благодарност, би трябвало да гледаме към Исус и да се преобразяваме по Неговия образ. Това ще увеличи нашата увереност в Бога, нашата надежда, търпение и кураж. Ще пием от водата на живота, за която Христос говори на самарянката. Той рече: „Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода... Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.“ (Йоан 4:10, 14) Тази вода представлява живота на Христос и всяка душа трябва да го притежава чрез влизане в жива връзка с Бога. Тогава душата ще се изпълни с постоянна, благословена, смирена, благодарна увереност. Страхът на неверието ще бъде пометен пред живата вяра. Ние ще съзерцаваме характера на Онзи, Който пръв ни е обикнал.” Свидетелства към проповедници с. 226.
вт.
, 18 фев.
3. ЖИВА ВОДА
а. Как самарянката показа, че все още не разбира Христовите думи? Йоан 4:15.
„Божествената благодат, която само Той може да даде, е като жива вода. Тя пречиства, освежава и придава сили на душата.
Исус не предаде идеята, че само една глътка от водата на живота ще бъде достатъчна. Който вкусва от любовта на Христос, ще копнее постоянно за още, няма да търси нищо друго. Богатствата, славата и удоволствията на света няма да го привличат. Постоянният вик на сърцето Му ще е: „Повече от Тебе!” И Този, Който открива на душата нуждата ѝ, очаква да задоволи нейния глад и жажда. Всеки човешки източник и зависимост от човек ще пропаднат. Щерните ще бъдат изчерпани, водните извори — изсушени, но нашият Изкупител е неизчерпаем извор. От Него можем да пием и да пием, и винаги да намираме още прясна вода. Този, в когото живее Христос, има в себе си извора на благословението — „извор на вода, която извира за вечен живот”. От този извор той може да черпи сили и благодат, достатъчни за всичките му нужди.“ Копнежът на вековете, с. 187.
б. Как и ние, подобно на самарянката и пътуващите през пустинята израилтяни по време на Изхода, често пропускаме да разпознаем чудната благодат, която извира от Христос? Псалми 78:15, 16, 19, 20 (първа част); 114:7, 8.
„Моисей удари скалата, но Божият Син, обвит в облачния стълб, стоеше край Моисей — Той направи да потече животворната вода. Не само Моисей и старейшините, но и цялото събрание, намиращо се на известно разстояние, видяха Господнята слава. Но ако облакът се отстранеше, щяха да бъдат убити от ужасния блясък на Този, Който бе в него.“ Патриарси и пророци, с. 298.
„Благодатното присъствие на Христос в Неговото слово винаги свидетелства на душата, представяйки Го като извор на жива вода, освежаващ жадната душа. Наша привилегия е да имаме жив и неизменно пребъдващ Спасител. Той е източникът на духовната сила, вложена у нас, и Неговото влияние ще се излее в нашите думи и действия, освежавайки всички в сферата на нашето влияние, като поражда у тях желание и стремеж към сила и чистота, към святост и мир и към онази радост, която не води до скръб. Това е резултатът, когато Спасителят пребивава в сърцето ни.” Свидетелства към проповедници, с. 390.
ср.
, 19 фев.
4. ИСУС ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗКРИВА НА САМАРЯНКАТА
а. Каква нова тема въведе Исус в разговора Си със самарянката и как реагира тя? Йоан 4:16, 17 (първа част).
„Сега Исус внезапно промени темата на разговора. Преди тази душа да получи дара, който Той копнееше да ѝ даде, тя трябваше да разпознае греха си и кой е нейният Спасител. „Казва ѝ Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. В отговор жената Му каза: Нямам мъж.” Така тя се надяваше да избегне всякакви въпроси в тази насока.“ Копнежът на вековете, с. 187.
б. Как Исус допълни нейния отговор и за какво ни напомня това по отношение доколко Исус познава всеки един от нас? Йоан 4:17 (последна част), 18; Псалм 139:7, 8, 11, 12.
„Величието на Бога е непонятно за нас. „Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето” (Пс. 11:4). Но чрез Духа Си Той присъства навсякъде. Запознат е основно с всички дела на ръцете Си и лично се интересува за тях.” Възпитание, с. 132.
„Небесните ангели внимателно изследват делото, което ни е поверено и там, където е налице отклонение от принципите на истината, се записва „несъвършен“ в небесните регистри.“ Детско водителство, с. 155.
„Божият закон се простира до чувствата и мотивите, както и до външните действия на човека. Той разкрива тайните на сърцето, проливайки светлина върху нещата, дотогава погребани в тъмнина. Бог е запознат с всяка мисъл, всяка цел, всеки план, всяко действие. В небесните книги са записани греховете, които биха били извършени, ако се отдадеше такава възможност. Бог ще доведе всяко дело на съд, с всяко тайно нещо. Чрез Своя закон Той премерва характера на всеки човек. Както художникът изобразява върху платното чертите на лицето, така и чертите на характера на всеки човек са изобразени в небесните книги. Бог има съвършена снимка на характера на всеки човек и Той я сравнява със Своя закон. Бог разкрива на човека недостатъците, които помрачават живота му, и го призовава да се покае и да се отвърне от греха.“ Библейски коментар на АСД [Коментари на Е. Г. Уайт], т. 5, с. 1085.
чет.
, 20 фев.
5. ИСУС РАЗКРИВА СЕБЕ СИ КАТО СПАСИТЕЛЯТ
а. Какво жената при кладенеца осъзна най-накрая за Исус ? Йоан 4:19. Това признание беше ли достатъчно?
„Слушателката потрепери. Тайнствена ръка разлистваше страниците на живота ѝ, изваждайки наяве неща, които се бе надявала да скрие завинаги. Кой беше Този, Който можеше да чете тайните на нейния живот? Мисълта ѝ се отправи към вечността, към бъдния съд, когато всичко, което сега е скрито, ще се открие. Съвестта ѝ се пробуди.
Не можеше да отрече нищо, но се опита да отклони разговора от тази така нежелана тема. С дълбоко уважение каза: „Господине, виждам, че Ти Си пророк.” Тогава, надявайки се да заглуши гласа на съвестта си, засегна някои спорни религиозни въпроси. Ако Той беше пророк, сигурно можеше да я ориентира за тези неща, за които от толкова време се спореше.“ Копнежът на вековете, с. 187, 188.
б. Когато жената прояви надежда за идването на Месия, какво ѝ каза Исус? Йоан 4:25, 26.
„Поканата на евангелието не бива да се ограничава и да се предлага само на неколцина избрани, за които предполагаме, че ще ни направят чест, ако я приемат. Вестта трябва да се предаде на всички. Христос е готов да поучава сърцата, отворени за истината. Той им открива Отца и поклонението, което е приемливо за Този, Който чете в сърцето. На такива души Той не говори с притчи. На тях, както и на жената при кладенеца, Исус казва: „Аз, съм Който говоря с тебе (Йоан 4:26 - Синод. изд.).'' Копнежът на вековете, с. 194.
пет.
, 21 фев.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Защо Исус никога не извърши чудо за Себе Си?
2. Какво използва Исус, за да доведе самарянката до благовестието?
3. Какво казва Господ относно водата на живота?
4. Защо Христос спомена личния живот на самарянката?
5. Назовете едно обещание, което се свързва с идването на Месия.