нед.
, 16 март
1. РАВЕН С БОГА
а. Поради каква друга причина, освен изцелението на паралитика в събота, евреите мразеха Исуса? Йоан 5:17, 18.
„Исус заяви, че има еднакви права с Бог Отец...
Цялата еврейска нация наричаше Бога свой Отец, затова евреите не биха се разярили толкова много, ако Христос се беше представил като намиращ се в същата връзка с Бога. Но те Го обвиниха в богохулство, показвайки, че са схванали претенцията Му да нарича Бога Свой Отец в най-висшия смисъл на думата.“ Копнежът на вековете, с. 207, 208.
б. Как Христос защити авторитета и важността на Божиите заповеди над човешките традиции? Матей 15:1-9, 13.
„Тези Христови противници нямаха аргументи да се противопоставят на истините, които Той изяви ясно пред умовете им. Те цитираха само своите обичаи и традиции, които се оказваха твърде слаби и безполезни, в сравнение с привежданите от Исус аргументи от Божието слово и от безспирния ход на природата.“ Пак там, с. 208.
пон.
, 17 март
2. ЕДИНСТВО С ОТЦА
а. Как Исус обясни връзката Си с Отца? Йоан 5:19, 20.
б. Какви власт и сила, присъщи на Отца, заяви Христос, че и Той притежава? Йоан 5:21–23.
„Свещениците и управниците се бяха поставили в ролята на съдии, за да осъдят Христовото дело. Той обаче се обяви за техен съдия и за съдия на целия свят. Светът е поверен на Христос и чрез Него Бог предава благословенията Си на падналата раса. Преди въплъщението Си Той бе Изкупител така, както и след него. Когато грехът се появи, вече имаше Спасител. Той е дал живот и светлина на всички и всеки ще бъде съден според мярката на дадената светлина. И Този, Който е дал светлината, Който е умолявал човека най-нежно, стараейки се да го обърне от грях към святост, е едновременно негов Ходатай и Съдия.“ Копнежът на вековете, с. 210.
в. Опишете промяната в отношението, която настъпва, когато осъзнаем, че Христос е нашият съдия. Римляни 2:1-3; Матей 7:1.
„...тоя, който проявява осъдителен дух, извършва по-голям грях от оня, когото той обвинява, защото той не само че върши същия грях, но в добавка прибавя и високомерие и осъждение.
Христос е единственият и истински стандарт за характер, и оня който сочи себе си като стандарт за други, се поставя на Христовото място. Понеже Отец е предал всеки съд на Сина (по Йоан 5:22), то оня, който дръзва да съди подбудите за постъпките на други, си позволява незаконно да си присвои привилегиите на Божия Син. Човеци, които искат да бъдат съдници и критикари, застават на страната на антихриста, „който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог” (2Сол. 2:4).” Мисли от планината на блаженствата, с.125, 126.
„Ние не можем да четем в сърцата и понеже самите ние имаме грешки, нямаме право да съдим други. Смъртни човеци могат да съдят само по външност. Само Бог, Комуто е позната тайната подбуда на всяка постъпка и Който постъпва нежно и състрадателно — може да реши случая на всяка душа.” Пак там, с. 124.
вт.
, 18 март
3. ЦЕННОТО УВЕРЕНИЕ
а. Какво уверение се дава на всеки посветен вярващ в Христос? Йоан 5:24.
„Във всяка заповед и във всяко обещание от Божието слово има сила и живот, идващи от самия Бог, чрез които заповедта може да бъде изпълнена и обещанието - сбъднато. Този, който чрез вяра приема словото, приема самия живот и характер на Бога.” Притчи Христови, с. 38.
„Оправданието е великото дело, извършено за омърсения и опетнен от злото грешник. Обявен е за праведен от Онзи, Който говори истина. Господ вменява на вярващия Христовата правда и го обявява за праведен пред вселената. Прехвърля греховете му върху Исус - представител на грешника, негов заместник и гарант. Бог поставя върху Христос беззаконието на всяка повярвала душа. „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:21)...
Макар че като грешници ние сме под осъждането на закона, Христос посредством послушанието Си спрямо закона изисква за каещата се душа заслугите на собствената Си правда. За да придобие Христовата правда, грешникът трябва да знае какво е значението на онова покаяние, което извършва коренна промяна в ума, духа и постъпките. Преобразяването трябва да започне в сърцето и да изяви силата си в цялото същество, но човекът не е способен да произведе такова покаяние. Може да го преживее само чрез Христос, Който възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човеците.” Избрани вести, кн. 1, с. 392, 393.
б. Какви божествени права разкри Христос, че притежава? Йоан 5:25–29.
„Защото Той е вкусил дори и от утайката на човешките страдания и изкушения и разбира слабостите и греховете на хората. Защото заради нас е устоял храбро на изкушенията на Сатана и ще постъпи справедливо и нежно с душите, за чието спасение е пролял кръвта Си. Ето за това Божият Син е поставен да извършва съд.“ Копнежът на вековете, с. 210.
„Христос е облечен със сила да дава живот на всички създания.” Избрани вести, кн. 1, с. 249.
ср.
, 19 март
4. ИСУС - ЦЕНТРАЛНАТА ТЕМА НА ПИСАНИЯТА
а. Как обясни Исус причината за неверието на евреите? Йоан 5:37, 38.
„Вместо да се извини за постъпката, от която те се оплакваха, или да обясни целта, с която я бе извършил, Исус се обърна към управниците и обвиняваният стана обвинител. Укори ги за закоравяването на сърцата им и за тяхното невежество относно Писанията. Заяви, че са отхвърлили Божието слово, тъй като отхвърлят Този, Когото Бог е изпратил.” Копнежът на вековете, с. 211.
б. Защо евреите не успяха да разберат Писанията? Йоан 5:39, 40.
„Във всяка своя страница, независимо дали е история, закон или пророчество, Старозаветните писания са осветени от славата на Божия Син. Тъй като бе Божествено постановена, цялата система на юдаизма представляваше едно сбито пророчество за евангелието. За Христос „свидетелстваха всички пророци” (Деян. 10:43). От обещанието, дадено на Адам, по линията на патриарсите и чрез системата на законите, небесната славна светлина е осветила ясно стъпките на Изкупителя. Гледачите видяха звездата от Витлеем, Сило, Който трябваше да дойде, когато бъдещите неща преминаха през погледа им в тайнствено видение. Във всяка жертва се разкриваше Христовата смърт. С всеки облак от дима на тамяна Неговата правда се възнасяше. С всяка юбилейна тръба се прогласяваше името Му. В страхотната тайна на Светая Светих обитаваше Неговата слава.
Евреите притежаваха Писанията и предполагаха, че само чрез външното познаване на словото имаха вечен живот. Но Исус каза: „И нямате Неговото слово постоянно в себе си.” Отхвърляйки Христос чрез Словото Му, те Го отхвърлиха и лично. „И пак вие не искате да дойдете при Мене — каза Той, — за да имате живот.”
Еврейските водачи бяха изследвали писанията на пророците за царството на Месия, но не бяха правили това с искрено желание да узнаят истината, а с целта да намерят доказателства, които да подкрепят амбициозните им надежди. Когато Христос дойде по начин, различен от техните очаквания, не пожелаха да Го приемат и за да оправдаят себе си, те се опитаха да Го представят за измамник. Веднъж стъпили на този път, за Сатана бе лесно да засили съпротивата им срещу Христос. Самите думи, които трябваше да се приемат като доказателство за Неговата божественост, бяха изтълкувани против Него. Така обърнаха истината на Бога в лъжа...” Пак там, с. 211, 212.
чет.
, 20 март
5. БОЖИЯТА СЛАВА
а. Какво доведе евреите до това да отхвърлят Исус и да търсят фалшиви учители? Йоан 5:41–44.
„Исус каза: „От човеци слава не приемам.” Влиянието и одобрението на Синедриона не бяха неща, които Той търсеше. Не можеше да приеме никаква почит от тяхното одобрение. Той бе облечен в славата и авторитета на Небето. Само да желаеше, ангелите щяха да дойдат да Му отдадат почит и Отец отново би засвидетелствал Неговата Божественост. Но заради самите тях, заради народа, чиито водачи бяха те, Той искаше еврейските управници да прозрат какъв е Неговият характер и да приемат благословението, което дойде да им донесе.
„Аз дойдох в името на Отца Си и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.” Исус дойде с авторитета на Бога, носейки Неговия образ, изпълнявайки Неговото Слово и търсейки Неговата слава. Но не бе приет от водачите в Израил. А когато щяха да дойдат други, приписвайки си характера на Христос, но действащи по собствената си воля и търсещи собствената си слава, те щяха да бъдат приети. И защо? Защото, който търси собствената си слава, събужда в другите желанието за себевъздигане. На такива апели евреите можеха да откликнат. Те щяха да приемат фалшивия учител, защото той ласкае гордостта им, като одобрява любимите им мнения и традиции. Но учението на Христос не съвпадаше с техните идеи. То бе духовно и изискваше да се пожертва егото. Затова не искаха да го приемат. Не познаваха Бога и за тях гласът Му чрез Христос бе глас на чужденец.
Не се ли повтаря същото и в наши дни? Няма ли и сега мнозина, дори и сред религиозните ръководители, които закоравяват сърцата си против Светия Дух, като правят невъзможно за себе си разпознаването на Божия глас? Не отхвърлят ли Словото Божие, за да пазят собствените си традиции?” Копнежът на вековете, с. 212, 213.
пет.
, 21 март
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Какви власт и права предяви Христос?
2. Каква връзка винаги е съществувала между Исус и Отец?
3. Каква животворна сила притежава Христос?
4. Обяснете Йоан 5:39.
5. Опишете резултата от отхвърлянето на Исус като Месия от страна на еврейския народ.