нед.
, 9 март
1. ИЗЦЕЛИТЕЛНИТЕ ВОДИ
а. С каква цел множество хора с увреждания отиваха в Йерусалим? Йоан 5:2, 3.
б. Какво поверие имаше между хората за басейна във Витезда? Йоан 5:4.
„В определени моменти водите на този басейн се раздвижваха и бе разпространено вярването, че това е резултат от свръхестествена сила, и че който пръв стъпи в басейна след раздвижването на водата, щеше да бъде излекуван, каквато и да е болестта му. Стотици болни посещаваха това място, но тълпата бе толкова голяма, когато водата се раздвижваше, че всички се втурваха напред и стъпкваха по-слабите мъже, жени и деца. Мнозина не можеха дори да се доближат до водите, а имаше и много, които умираха, тъкмо достигнали до ръба на басейна. Наоколо бяха издигнати навеси за защита на болните от горещината на деня и от студа на нощта. Някои прекарваха и нощите в тези преддверия, довличайки се с мъка до ръба на басейна, ден след ден, с напразната надежда за облекчение.“ Копнежът на вековете, с. 201.
б. Как започна разговорът между Исус и един мъж край басейна? Йоан 5:5-7.
пон.
, 10 март
2. РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ПАРАЛИЗА
а. Какво по човешки невъзможно действие заръча Исус на паралитика да извърши и какви бяха резултатите от това? Йоан 5:8, 9 (първа част).
„Исус не помоли този страдалец да Му се довери, а просто му каза: „Стани, дигни постелката си и ходи!” Но вярата на човека се хвана за тези думи. Всеки нерв и мускул се изпълниха с нов живот и целебно действие се вля в схванатите му крайници. Без да задава въпроси, той насочи волята си да се подчини на Христовата заповед и всичките му мускули се отзоваха на това желание. Скачайки на крака, той намери, че е отново здрав.
Исус не му бе дал уверение за Божествена помощ. Човекът можеше да се усъмни и би загубил единствената си възможност за изцеление. Но той повярва на Христовото слово и действайки според него, получи сила.“ Копнежът на вековете, с. 202, 203.
б. В какво духовно състояние се оказват хората, които са отделени от Христос? Исая 1:5, 6; Римляни 7:24.
„Чрез греха сме се отделили от живота на Бога. Душите ни са парализирани. Ние не сме по-способни сами да живеем свят живот, отколкото инвалидът бе в състояние да ходи. Много хора съзнават своята безпомощност и копнеят за онзи духовен живот, който ще ги доведе до хармония с Бога. Те напразно полагат усилия да го получат.“ Пак там, с. 203
в. Кое е единственото лечение за такова състояние? Деяния 9:34
„Спасителят се навежда над изкупените с кръвта Си, казвайки с неизразима нежност и състрадание: „Искаш ли да оздравееш?” Той те кани да оздравееш и да получиш мир. Не чакай да почувстваш, че си оздравял, повярвай на словото Му и то ще се изпълни. Постави волята си на страната на Христос, пожелай да Му служиш и като действаш според Неговото слово, ще получиш сила. Какъвто и да е злият навик, главната страст, която чрез дълго задоволяване е обвързала и душа, и тяло, Христос може и копнее да те освободи. Той ще придаде живот на душата, „която е мъртва чрез вашите престъпления и грехове” (Еф. 2:1). Ще освободи пленника на слабостта и нещастието, окован с веригите на греха.“ Пак там.
вт.
, 11 март
3. ХОДЕНЕ В НОВИЯ ЖИВОТ
а. Как Христос ни помага да побеждаваме? Ефесяни 2:1-6.
„Човекът има природна склонност да следва сатанинските нашепвания и не може успешно да се противопостави на такъв страшен враг, ако Христос, мощният Завоевател, не живее в него, не ръководи желанията му и не му дава сила... Сатана знае по-добре от Божиите люде за надмощието, което те могат да имат над него, когато положат силата си в Христос. Когато те смирено помолят мощния Победител за помощ, дори най-слабият вярващ в истината, който се уповава твърдо на Христос, може успешно да отблъсне Сатана и цялото му войнство.“ Свидетелства за Църквата, т. 1, с. 341
„Трябва да се учим от Христос. Трябва да знаем какво се явява Той за онези, които е изкупил. Следва да осъзнаем, че е наша привилегия чрез вяра в Него да бъдем участници в Божественото естество и така да избегнем покварата, която е в света чрез похотта. Тогава ще бъдем очистени от всеки грях, от всеки недостатък на характера. Нужно е да се избавим от всяка една греховна наклонност....
Когато участваме в Божественото естество, унаследените и култивирани тенденции към зло биват отстранени от характера ни и ние биваме направени жива сила за добро. Тогава постоянно се учим от Божествения Учител, ежедневно участваме в Неговото естество и сътрудничим на Бога в преодоляването на сатанинските изкушения. Бог работи и човекът работи, за да може човекът да бъде едно с Христа, както Христос е едно с Бога. Тогава пребиваваме заедно с Христос в небесни места. Умът е изпълнен с мир и увереност в Исус.“ Ривю енд хералд, 14 април 1900.
б. Опишете мира, който идва чрез Христовата сила. Римляни 8:3-6.
„Всяко дете живее чрез живота на баща си. Ако ние сме Божии деца — родени от Неговия Дух — тогава и ние ще живеем чрез Божия живот... [И] животът Исусов ще се открие в смъртната ни плът (по 2 Кор. 4:11). Този живот у нас ще развие същия характер и същите дела, както на Христа. По такъв начин ще бъдем доведени в съгласие с всяка от Неговите заповеди, понеже „законът Господен е съвършен, възвръща душата” (Пс. 19:7). Чрез любовта „оправданието, изисквано от закона, се изпълва в нас, които живеем не по плът, а по дух” (Римл. 8:4 - Синод. издание).“ Мисли от планината на блаженствата, с. 78.
ср.
, 12 март
4. ГНЕВЪТ НА ФАРИСЕИТЕ
а. Защо се подразниха фарисеите, пренебрегвайки благословението, дарено на паралитика? Йоан 5:9 (последната част), 10.
„[Излекуваният паралитик] забърза по пътя си със свободна и твърда стъпка, като хвалеше Бога и се радваше на току-що получената сила. Срещна някои от фарисеите и веднага им разказа за излекуването си. Учуди го студенината, с която изслушаха разказа му.
Свъсили вежди, те го прекъснаха, питайки го защо носи постелката си в съботен ден. Строго му напомниха, че не е законно да носи тежест в Господния ден. В радостта си човекът бе забравил, че е събота, но не чувстваше никакво осъждение, че е изпълнил заповедта на Онзи, Който имаше такава сила от Бога. И отговори смело: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи!” Попитаха го кой е направил това, но човекът не можа да каже. Тези управници знаеха добре, че само Един се бе показал способен да извърши такова чудо, но търсеха преки доказателства, че това е Исус, за да могат да Го обвинят като нарушител на съботата. Според тяхното съждение Той не само бе нарушил закона чрез лекуване на болен човек в събота, но бе извършил и светотатство, казвайки му да вдигне постелката си.“ Копнежът на вековете, с. 203, 204.
б. В какво евреите бяха превърнали съботата? Матей 23:4.
„Евреите бяха извратили закона до такава степен, че го бяха превърнали в робия. Безсмислените им изисквания бяха станали пословични сред другите народи, а съботата особено бяха обградили с всякакви безсмислени ограничения. Тя не беше радост за тях, свята на Господа и почитаема. Книжниците и фарисеите бяха направили пазенето ѝ непоносимо бреме. На евреин не бе позволено да пали огън, нито дори свещ в събота. Поради това те зависеха от езичниците за много услуги, които техните правила им забраняваха да извършват сами. А не се размисляха, че щом тези дела са греховни, онези, които наемат други да ги вършат, биваха също толкова виновни, колкото ако сами ги вършеха. Мислеха, че спасението е ограничено само за евреите, а положението на всички други и без това бе вече толкова безнадеждно, че не можеше да стане по-лошо. Но Бог не е дал заповеди, които да не могат да се спазват от всички. Неговият закон не одобрява безсмислените или егоистични ограничения.“ Пак там, с. 204.
чет.
, 13 март
5. СЪБОТАТА И НЕЙНАТА ЦЕЛ
а. Как се отнесе Исус към Божия закон и към съботата? Исая 42:21.
„Исус бе дошъл да „възвеличи закона и да го направи почитаем” (Исая 42:21). Той се стремеше не да намали, а да издигне неговото достойнство... Бе дошъл да освободи съботата от отегчителните изисквания, които я правеха по-скоро проклятие, отколкото благословение.“ Копнежът на вековете, с. 206.
б. Какво е редно да се върши и да не се върши в събота? Изход 20:8-11.
„Измежду страдащите в къпалнята Той използва Своята лечителна сила над най-тежкия случай и поиска от човека да пренесе постелката си през града, за да оповести великото дело, извършено над него. Това щеше да повдигне въпроса какво е законно да се върши в събота, да Му даде повод да осъди ограниченията на евреите, свързани с Господния ден, и да обяви техните традиции за невалидни.
Исус заяви на евреите, че в съботен ден е законно да се облекчават страдания и болки. Този вид работа беше в съгласие със службата на Божиите ангели, които се движат постоянно между небето и земята, за да са в услуга на страдащото човечество...
Но и човекът има да върши известна работа в този ден. На необходимостите на живота трябва да се обръща внимание, болните трябва да се гледат и нуждите на нуждаещите се да се задоволяват. Няма да се смята за невинен онзи, който е небрежен, когато може да облекчи страдание в съботен ден. Божият свят почивен ден е направен за човека, така че всички дела на милост са в пълно съгласие с неговото предназначение. Бог не желае Неговите чада да страдат нито час от болка, която може да се облекчи в събота или в който и да е друг ден.“ Пак там, с. 206, 207.
пет.
, 14 март
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Какво поверие беше разпространено сред хората за басейна в къпалнята Витезда?
2. Какъв беше специалният случай, който привлече вниманието на Христос?
3. Как може да бъде изцелена нашата духовна парализа?
4. Какво подразни твърде много евреите по повод чудотворното изцеление на паралитика?
5. Кои дела са в хармония със заповедта за съботата?