нед.
, 23 март
1. ГЛАДУВАЩИ ДУШИ
а. Освен учениците, кой друг придружаваше Исус, когато Той прекосяваше Галилейското езеро преди Пасхата? Йоан 6:1, 2.
„Христос се бе оттеглил с учениците на усамотено място. Но този необичаен промеждутък на спокойствие и отдих бе скоро прекъснат. Учениците мислеха, че са се уединили там, където няма да бъдат обезпокоявани, но веднага след като множествата разбраха, че Божественият Учител не е сред тях, започнаха да питат: „Къде е Той?” Някои бяха забелязали в каква посока бяха тръгнали Христос и учениците. Мнозина потеглиха пеша, а други прекосиха езерото с лодки. Наближаваше Пасхата и групите поклонници отблизо и далеч, запътили се към Ерусалим, се събраха, за да видят Исус. Към тях се присъединиха още хора и броят им достигна пет хиляди мъже освен жените и децата. Преди още Христос да достигне брега, там вече Го очакваше огромно множество. Но Той успя да слезе незабелязан и да прекара известно време с учениците насаме. ” Копнежът на вековете, с. 364.
б. Опишете духовното състояние на събралите се хора. Марк 6:34.
пон.
, 24 март
2. ГРИЖА ЗА НАШИТЕ НУЖДИ
а. От какво Исус нежно оцени, че хората се нуждаеха и как използва тази възможност, за да изпита вярата на Своя ученик Филип? Йоан 6:3-6.
„Застанал на хълма, Исус погледна към идващите множества и сърцето Му се изпълни със състрадание. Макар че Го смущаваха и отнемаха от почивката Му, Той не възнегодува. Докато наблюдаваше как хората прииждат, прозря, че нуждите им бяха по-сериозни от Неговите и изискваха Неговото внимание. „И смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир.” Напускайки мястото Си за почивка, Той си намери подходяща площ, където да им помага. Хората не бяха получили помощ от свещениците и управниците, но когато Христос проповядваше на множеството пътя на спасението, от Него излизаха изцелителни животворни струи...
Денят им изглеждаше така, сякаш Небето е слязло на земята, и съвсем не усетиха колко много време е изминало, откакто не са яли.
Денят се изнизваше. Слънцето потъваше на запад, но хората не се разотиваха. Исус бе работил цял ден, без да почива и без да се храни. Бе побледнял от умора и глад и учениците започнаха да Го молят да прекрати работата Си. Но Той не можеше да се оттегли от множеството, което Го притискаше от всички страни...
Този, Който учеше хората как да постигнат мир и щастие, се грижеше не само за духовните, но и за физическите им нужди. Присъстващите бяха отпаднали и изморени. Имаше майки с кърмачета на ръце и малки деца, държащи се за полите им. Мнозина бяха стояли прави часове наред...
Голяма част бяха дошли отдалеч и от сутринта не бяха яли. Може би щяха да успеят да си купят храна от околните градове и села. Исус обаче каза:
„Дайте им вие да ядат”, след което се обърна към Филип с въпроса: „Отгде да купим хляб да ядат тия?” Исус зададе този въпрос, за да изпита вярата на Своя ученик.” Копнежът на вековете, с. 364, 365.
б. Каква беше реакцията на Филип? Йоан 6:7.
„Филип погледна към морето от хора и прецени, че е невъзможно да се осигури храна, с която да задоволи нуждите на толкова голяма тълпа. Той отговори, че хляб на стойност двеста динария няма да стигне, за да може всеки да получи дори по едно малко парче.“ Пак там.
вт.
, 25 март
3. КАКВОТО ИМАШЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ
а. Каква информация предаде Андрей на Исус и какво нареди след това Господ на учениците? Йоан 6:8-10.
„Исус поиска да разбере какво количество храна се намира сред тях. „Тук има едно момченце — отговори Андрей, — у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?” Исус нареди тази храна да Му бъде донесена. След това каза на учениците да разпределят хората на групи по петдесет и сто души, които да насядат по тревата, за да се запази реда и да могат всички да видят какво ще направи Той.“ Копнежът на вековете, с. 365.
б. Обяснете стъпките, които Христос предприе при умножаването на храната и какви уроци можем да извлечем ние от това. Матей 14:19; Марк 6:37–41; Йоан 6:11.
„Исус не се стремеше да привлича народа към Себе Си, задоволявайки желанията му за благосъстояние и лукс. За онази голяма тълпа, изтощена и изгладняла след дългия уморителен ден, скромната храна беше гаранция за Христовата мощ и за загрижеността Му за обикновените им житейски нужди. Спасителят не е обещавал на последователите Си лукса на този свят; техният жребий може да е бедност, но Неговото слово е залог, че нуждите им ще бъдат задоволени. Той е обещал нещо по-ценно от всички земни блага - постоянната утеха от Неговото присъствие.” По стъпките на Великия лекар, с. 47, 48.
„При това чудо Исус получи хляб от Отца, разпредели го между учениците, учениците го раздадоха на хората, а те пък - един другиму. Така и всички, които са съединени в Христос, ще получават от Него Хляба на живота и ще го раздават на други. Неговите последователи са определените инструменти за връзка между Христос и народа..” Пак там, с. 49.
в. Какъв е урокът по истинско служение, за който ни се напомня тук? Исая 61:6.
„Учениците Му занесоха всичко, което имаха; но Той не ги покани да започнат да ядат. Заръча им да обслужат първо хората. Храната се умножаваше в Неговите ръце, а шепите на учениците непрекъснато протягащи се към Него, никога не оставаха празни. Малкият запас стигна за всички. Когато народът бе нахранен, седнаха и учениците заедно с Исус и ядоха от скъпоценната, дарена от Небето храна.“ Пак там.
ср.
, 26 март
4. КРАСОТАТА НА СПОДЕЛЯНЕТО
а. Какво трябва да научим от важните напътствия, които Исус даде, след като нахрани множеството? Йоан 6:12, 13.
„Когато кошовете с останалия хляб бяха събрани, хората си спомниха и за своите приятели у дома. Искаха и те да опитат хляба, благословен от Христос. Съдържанието на кошовете бе разпределено между нетърпеливото множество и разнесено по всички околни райони.“ Копнежът на вековете, с. 368.
„Исус заповяда на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо!” (Йоан 6:12). Тези думи означаваха повече от буквалното събиране на остатъците в кошове - те имаха и друго предназначение. Нищо не бива да се прахосва. Не бива да пропиляваме никакви земни блага; не бива да пренебрегваме нищо, което би могло да бъде полезно за някое човешко същество. Трябва да се запазва всичко, което може да облекчи нуждата на гладуващите по земята. Със същата грижовност трябва да съхраняваме и „небесния Хляб”, предназначен за задоволяване нуждите на душата. Ние следва да живеем чрез всяко Божие слово. Нищо от онова, което е изрекъл Бог, не бива да бъде изгубено. Не трябва да пренебрегваме нито една дума, отнасяща се за нашето вечно спасение. Нито едно слово не бива да пада безполезно на земята.” По стъпките на Великия лекар, с. 48.
б. Какво християнско качество ни е заръчано да култивираме, даже когато може да изглежда неудобно или невъзможно? Исая 58:6-8; 1 Петрово 4:9.
„При всеки труден или спешен случай следва да търсим помощ от Този, Който има безкрайни ресурси на Свое разположение...
Колко често и нашето сърце се свива, когато гледаме тегобата на бедните, на опечалените, на живеещите в невежество! Питаме се: „Какво ли може да се постигне с нашите слаби сили и нищожни запаси, как да помогнем на тази голяма нужда? Не ще ли почакаме някой с по-големи от нашите способности и възможности, или пък някоя организация да го стори?” Христос казва: „Дайте им ВИЕ да ядат!” Употребете за това средствата, времето, способностите, които имате. Донесете своите ечемични хлябове при Исус.
Запасите ви може да не са достатъчни да нахранят хиляди, но може да стигнат за един човек. В ръцете на Христос те биха могли да нахранят и мнозина. И вие като учениците дайте онова, което имате. Христос ще умножи вашия дар. Той ще възнагради простото, искрено доверие в Него. И онова, което на пръв поглед е изглеждало нищожно, ще се окаже богата трапеза.” Пак там, с. 49, 50.
чет.
, 27 март
5. НАШИЯТ СЪЗДАТЕЛ И ОСИГУРИТЕЛ
а. Каква чудна черта на Бог никога не трябва да забравяме? Псалм 37:25, 26; Филипяни 4:19.
„Само Божията благодат може да направи нещо съвсем малко да бъде достатъчно за всички. В Божията десница то може да се увеличи стократно. Бог може да постави „трапеза в пустинята” чрез Своите източници. С докосването на десницата Си Той може да наспори оскъдната храна и да я направи достатъчна за всички. Именно Неговата сила умножи хлябовете и зърното в ръцете на пророческите синове...
Когато Исус нареди на учениците Си да дадат на множеството да яде, те отговориха: „Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?” (Лука 9:13). Как ще стигне това за толкова много хора?
Този случай е урок за Божиите чада от всеки век. Когато Господ възложи някаква работа, хората да не питат доколко разумна е заповедта или вероятните последици от усилията им да я извършат. Наличното количество в ръцете им може да изглежда недостатъчно да задоволи нуждата, но в Божиите ръце то ще се окаже повече от достатъчно...
Голямата нужда на съвременната църква е да разбере по-добре отношението на Бога към изкупените чрез дара на Неговия Син, както и по-голяма вяра в напредъка на Божието дело на земята. Нека никой да не губи време, като оплаква недостатъчността на ресурсите, с които разполага. Външният вид може да е съвсем необещаващ, но енергичността и доверието в Бога ще ги умножат. Дарът, донесен Му с благодарност и с молитва за благословение, ще нарасне така, както нарасна храната, дадена на пророческите синове и на измореното множество.” Пророци и царе, с. 241-243.
пет.
, 28 март
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Опишете отношението на множеството, когато слушаше Христовите слова.
2. Как Господ задоволи техните физически нужди?
3. Какво научаваме от начина, по който Христос опази реда сред множеството?
4. Какво трябва да си спомня, когато ме подканят: „Дайте им вие да ядат“?
5. Сподели случаи, когато действието на Божието провидение за теб е било особено забележително.