Предговор

Написването на евангелието по Йоан е датирано по-късно от другите три, наречени Синоптични евангелия, но пак е било в рамките на 1-ви век. През 19 век библейските критици са се опитвали да отрекат, че то е било написано преди 150-та г. сл. Хр., като по този начин са се мъчили да оспорят факта, че апостол Йоан е авторът. Критиците също така твърдели, че то отразява гностичната философия и следователно не би могло да бъде написано, преди гностицизмът да се превърне в сериозна заплаха за вярата. (Гностицизмът е философска и религиозна система въведена от ранна секта, членовете на която са твърдели, че познанието, а не вярата, е ключът към спасението.) Това изкривяващо истината твърдение отдавна е било опровергано.

Напротив, външни доказателства свидетелстват за съществуването на четвъртото евангелие и високото уважение, с което са се отнасяли към него още през 115 г. сл. Хр. Едно такова доказателство е дошло чрез откриването на малко парче от папирус, съдържащо няколко стиха от Йоан (глава 18, стихове 31-33, 37, 38), известно като папирусът на Райландс и обикновено обозначаван като P52 (където Р е лат. буква за П - бел. прев.). Бил е палеографски датиран от около 125 г. сл. Хр. Този фрагмент, открит в Египет в началото на 2 век, се счита за физическо доказателство за ранното и широко разпространение на четвъртото евангелие. Известният новозаветен учен Адолф Дайсман потвърждава:

„Множество хипотези за късния произход на Евангелието по Йоан бързо ще изсъхнат като растения в парник. В папируса на Райландс имаме определено документално доказателство, че Евангелието по Йоан не само е съществувало през първата половина на II век, но и че неговите копия вече са достигнали до Египет. Следователно, произходът на Евангелието трябва да бъде отнесен към много по-ранни времена.“ Дойче Алгемайне Цайтунг, 3 декември 1935 г.

Написаното от Йоан не само, че е изиграло конкретна роля сред ранните християни, но то е осигурявало на последователите на Христос през вековете духовно напътствие, помощ и насърчение при най-различни обстоятелства.

Господ „има светлина, която е нова за нас, и все пак това е скъпоценна стара светлина, която трябва да изгрее от Словото на истината. Имаме само отблясъците на лъчите светлина, която предстои да ни озари. Ние не се възползваме по най-добрия начин от светлината, която Господ вече ни е дал, и затова не успяваме да получим по-голяма. Не ходим в светлината, която вече свети над нас.

Наричаме себе си народ, спазващ заповедите, но не проумяваме дълбочината на всеобхватните принципи на Божия закон; не разбираме свещения му характер. Мнозина, които твърдят, че са учители на истината, нямат реална представа за това, което правят, като проповядват Божия закон, защото не притежават едно живо познание за Господ Исус Христос.” Избрани вести, кн. 1, с. 401, 402.

Нека продължението на изучаването на това Евангелие ни помогне да опознаем Исус по-добре!

Съботноучилищният отдел при Генералната конференция