нед.
, 20 апр.
1. ИНТЕРЕСЪТ НА ХОРАТА КЪМ ИСУС
а. Какво запитаха някои евреи, като чуха и видяха Исус да проповядва открито? Йоан 7:25, 26.
„Мнозина от Христовите слушатели, които живееха в Ерусалим и знаеха за заговора на управниците срещу Христос, се почувстваха привлечени към Него с неудържима сила. Завладя ги убеждението, че това е Божият Син.” Копнежът на вековете, с. 457.
б. Как Сатана подейства върху управниците, за да предизвика съмнение? Йоан 7:27.
„Но Сатана бе готов да внуши съмнение, пътят за което бе приготвен от собствените им погрешни представи за Месия и за Неговото идване. Обикновено се вярваше, че Христос щеше да се роди във Витлеем. Но след известно време трябвало да изчезне. А при второто Му появяване никой нямало да знае откъде ще дойде. Не бяха малко и онези, които смятаха, че Месия няма да има естествена връзка с човешкия род. И тъй като представата на народа за славата на Месия не отговаряше на истината за личността на Исус, мнозина се вслушаха във внушението „Обаче Този знаем откъде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.” Пак там.
пон.
, 21 апр.
2. ПРЕДОТВРАТЕНИ ЗЛОНАМЕРЕНИ ПЛАНОВЕ
а. Какво каза Исус на онези, които го слушаха и се съмняваха, след като прочете помислите им? Йоан 7:28.
„Докато се люшкаха така между съмнение и вяра, Исус поде помислите им и им отговори: „И Мене познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.” Те претендираха, че имат познание за произхода на Христос, но всъщност бяха крайно невежи в това отношение. Ако бяха живели в съответствие с Божията воля, те щяха да познаят Неговия Син, когато Той им се яви.” Копнежът на вековете, с. 457.
б. По какъв начин еврейските водачи се опитаха да смълчат Исус, като видяха, че не им достигаха аргументи да Го оборят? Йоан 7:30 (първа част). А защо всъщност не можаха да Го арестуват? Йоан 7:30 (последна част).
„Слушателите не можеха да не разберат думите на Христос. А те явно бяха повторение на твърдението пред Синедриона преди няколко месеца, когато заяви, че е Божи Син. Тъй като управниците тогава се опитваха да предизвикат смъртта Му, сега търсеха да Го хванат. Но бяха възпрени от невидима сила, която парализира яростта им, казвайки им: „Дотук ще дохождате , но не по-нататък!” Пак там.
в. По какъв начин мнозина изразиха вярата си в Исус и какво захванаха да планират управниците, след като осъзнаха, че народът Го харесваше? Йоан 7:31, 32.
„Водачите на фарисеите, следящи с нетърпение развитието на събитията, доловиха симпатията на множеството. Те побързаха да отидат при главните свещеници и изложиха плановете си за Неговото арестуване. Уговориха се обаче да Го хванат, когато е сам, защото не смееха да Го заловят в присъствието на народа.” Пак там, с. 457, 458.
вт.
, 22 апр.
3. ПОКАНАТА
а. Каква красива илюстрация използва Исус в последния ден на празника, за да предложи утеха на уморените от греха души? Йоан 7:37, 38.
„Сърцето, което приема Божието слово, не е като изпаряващ се басейн, нито като счупен съд, пропускащ скъпоценното си съдържание. То е като планински поток, подхранван от непресъхващи извори, чиито студени искрящи води скачат от камък на камък и освежават изморените, жадните и наскърбените. То е като постоянно течаща вода, която по течението надолу става все по-дълбока и по-широка, докато накрая животодаващите ѝ води се разпрострат по цялата земя. Потокът, спускащ се надолу с песен, оставя след себе си своя дар от зеленина и плодородие. Тревата по бреговете му е свежа, зеленината на дърветата е по-гъста, цветята са в по-голямо изобилие. Когато земята опустее и се изпепели под жегата на лятното изгарящо слънце, зелена ивица бележи пътя на реката.
Така е и с истинското Божие чадо. Христовата религия се разкрива като съживяващ, всепроникващ принцип, жизнена, действена, духовна енергия. Когато сърцето е отворено за небесното влияние на истината и любовта, тези принципи ще се изливат като потоци в пустиня и в пустошта и безводието ще родят плодове.” Пророци и царе, с. 233, 234.
„Ако е някой жаден” за мир и надежда, за избавление от греховни склонности, на такъв Христос казва: „нека дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37).“ По стъпките на Великия лекар, с. 179.
б. Как още да бъде разбирана тази покана? Йоан 7:39.
„Христос представи принципите на истината в Евангелието. В Неговото учение ние можем да пием от чистите потоци, извиращи от Божия престол.“ Свидетелства за Църквата, т. 8, с. 309.
„Това, от което се нуждаем, е жива религия. Един-единствен човек с широки схващания за дълга, чиято душа е в общение с Бога, изпълнена с жар за Христос, ще упражнява мощно влияние за добро. Той пие не от плитки, мътен, замърсени потоци, а от чистите води високо в планината и предава нов дух и нова сила на църквата. С увеличаването на натиска отвън, Бог иска Неговата църква да се съоживи чрез свещените, тържествени истини, в които вярва. Светият Дух от небето, работещ със синовете и дъщерите на Бога, ще преодолее препятствията и ще спечели предимство срещу врага. Бог е запазил велики победи за Своите обичащи истината и пазещи заповедите люде.” Пак там, т. 5, с. 581.
ср.
, 23 апр.
4. БЕЗПОДОБНИ СЛОВА
а. Какъв извод си направиха мнозина в резултат на Христовото позоваване на водата на живота и защо? Йоан 7:40 (срв. Второзаконие 18:15).
б. Докато някои души бяха вдъхновени с надежда от такава перспектива, как реагираха други? Йоан 7:41–44.
в. Каква заповед бяха получили служителите от своите управници? Йоан 7:45. Защо не успяха да арестуват Исус? Йоан 7:46.
„В последния ден на празника служителите, изпратени от свещениците и управниците да арестуват Исус, се върнаха без Него. Те бяха запитани ядовито: „Защо Го не доведохте?” С тържествено изражение те отговориха: „Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек.”
„Колкото и да бяха закоравели сърцата им, те омекнаха от Исусовите думи. Докато говореше в храмовия двор, се заслушаха, за да чуят нещо, което да използват срещу Него. Но слушайки, забравиха за задачата, с която бяха изпратени там. Стояха като омаяни. Христос се разкри на душите им. Видяха онова, което свещениците и управниците не искаха да видят — човешкото естество, потопено в Божествената слава.” Копнежът на вековете, с. 459.
„...[Христос] си служеше с познати примери от природата, за да представи нагледно Божествените истини. Така почвата на сърцето биваше подготвена, за да приеме от доброто семе. Даваше на слушателите Си да чувстват, че Неговите интереси бяха тясно свързани с техните, че сърцето Му участва в техните радости и мъки. В същото време те виждаха в Него проявлението на мощ и величие, с които Той далеч превъзхождаше техните високопочитани равини. Христовите учения се отличаваха с особена простота, достойнство и сила, непознати за тях дотогава и те неволно възкликнаха: „Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек“. Хората обичаха да Го слушат, но свещениците и книжниците - неверни на дълга си като пазители на истината - Го мразеха, именно заради изявената благодат, която бе обърнала множествата към Христос, за да последват Светлината на живота. Под влиянието на тези водачи еврейският народ, не успявайки да различи божествения характер на Исус, отхвърли Изкупителя.“ Свидетелства за Църквата, т. 5, с. 747.
чет.
,24 апр.
5. СЪЗРЯВАНЕТО НА ЕДИН ИСКРЕНО ТЪРСЕЩ ИСТИНАТА ЧОВЕК
а. Как главните свещеници и фарисеите укориха служителите? Йоан 7:47–49.
б. Разкажете за последвалия диалог с Никодим, разкриващ израстването му след среднощния му разговор с Христос, описан в Йоан 3-та глава. Йоан 7:50–52.
„[Никодим] Скри истината в сърцето си и в продължение на три години тя даде малко видим плод. И макар че не бе признал Христос публично, многократно бе осуетявал в Синедриона плановете на свещениците да Го унищожат.” Деянията на апостолите, с. 104.
„Урокът, който Христос предаде на Никодим (при нощното му посещение в Йоан глава 3), не бе напразен. Убеждението в грях бе обхванало ума му и в сърцето си беше приел Исус. След беседата си със Спасителя той ревностно изследва старозаветните Писания и видя истината, изложена по правилния начин в Евангелието.
Въпросът, зададен от него беше мъдър и щеше да привлече вниманието на председателстващите съвета, ако не бяха измамени от врага. Но те бяха така изпълнени с предразсъдъци, че нито едно доказателство в полза на Исус от Назарет, колкото и убедително да беше, не можеше да ги впечатли. Отговорът, който Никодим получи, беше: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.“
Свещениците и управниците бяха измамени, според намеренията на Сатана, да повярват, че Христос произхождаше от Галилея. Някои от тях знаеха, че той бе роден във Витлеем, но замълчаха, за да не изгуби лъжата силата си.“ Библейски коментар на АСД [Коментари на Е. Г. Уайт], т. 5, с. 1136.
пет.
, 25 апр.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Защо Исус привлече вниманието и уважението на хората?
2. Как еврейските управници упорстваха в опитите си да възпрат Исус?
3. Какъв призив отправи Исус към народа в последния ден на празника?
4. Разяснете големите спорове, които последваха в резултат на този призив.
5. Какво да си припомня за Никодим, когато си помисля за моите познати?