Светлината - отхвърлена или отразена? ТЕКСТ ЗА ЗАПАМЕТЯВАНЕ: „Господ е светлина моя и избавител мой; от кого ще се боя?“ (Псалм 27:1).
Препоръчително четиво:
Свидетелства за Църквата, т. 7, част I „Угодна служба“, подзаглавия „Работата на църковните членове“ и „Редови работници“ (с. 18-28 англ. изд.)
„Христос е „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Йоан 1:9 - Синод. изд.). Както чрез Христос всяко човешко същество има живот, така и чрез Него всяка душа получава лъч от Божествена светлина.” Възпитание, с. 29.
1. ПРОРОКУВАНАТА СВЕТЛИНА нед., 11 май
а. Как Светият Дух говорѝ за Исус чрез пр. Исаия? Исая 49:6.б. Как Симеон разпозна Исус, когато бе доведен в храма да бъде посветен? Това към какво следва да насочи мислите ни? Лука 2:32.„Възрастният Симеон в храма, където Христос сега проповядваше, Го бе нарекъл „светлина да просвещава народите и слава на Твоите люде Израил” (Лука 2:32). С тези думи той прилагаше за Себе Си пророчество, познато на целия Израил. Чрез пророк Исая Светият Дух бе заявил: „Това е истинската светлина. Малко нещо е да Ми бъдеш служител, за да възстановиш племената на Якова и за да възвърнеш опазените на Израил. Ще Те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до краищата на земята” (Исая 49:6). Обикновено се смяташе, че това пророчество говори за Месия. И когато Исус каза: „Аз съм светлината на света”, в тези думи хората не можеха да не познаят, че Той е Обещаният.“ Копнежът на вековете, с. 465.„О, какъв урок е този чуден разказ за Витлеем! Как порицава той нашето неверие, нашата самовлюбеност и самодоволство! Какво предупреждение е за нас, за да бдим, да не би с престъпното си безразличие да пропуснем да познаем знаменията на времето и деня, когато и ние ще бъдем посетени.“ Великата борба, с. 315.
2. ОТХВЪРЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА пон., 12 май
а. Как отреагираха еврейските водачи на мисията на Христос? Йоан 1:11; 8:13.„Целият живот и ученията на Христос бяха непрекъснати уроци по смирение, великодушие, почтеност и себеотрицание. Това беше непрекъснат укор към себеправедния, взискателен дух, проявяван от евреите. Сатана ги доведе до състояние да изпадат сякаш в дива ярост само при споменаването на чудните дела на Христос, които отвличаха вниманието на хората от тях. Накрая те се докараха до там сами да си повярват, че Той е самозванец и биха извършили благородно дело, ако се отърват от Него по какъвто и да е начин, който биха могли да измислят.” Духовни дарби, т. 4а, с. 117.б. Какво ясно обясни Исус на невярващите фарисеи и как въпреки това реагираха те? Йоан 8:14–18.„[Фарисеите] бяха невежи относно божествения характер и мисия на Христос, защото не бяха изследвали пророчествата за Месия, както беше тяхна привилегия и дълг да направят. Те нямаха връзка с Бога и Небето и поради това не схващаха делото на Спасителя на света. Въпреки че бяха получили най-убедителните доказателства, че Исус беше този Спасител, те отказаха да отворят умовете си, за да разберат. Още от началото бяха настроили сърцата си срещу Него и отказаха да повярват дори и на най-силното доказателство за Неговата божественост. В резултат на това сърцата им се закоравиха до такава степен, че те решиха да не Му вярват, нито да Го приемат.” Духът на пророчеството, т. 2, с. 354, 355.в. Какъв ярък контраст заяви Исус, че съществува между Него и невярващите фарисеи? Йоан 8:19–23.г. Каква беше фаталната последица от отхвърлянето на Христос от страна на еврейските управници? Йоан 8:24; Матей 23:38.
3. ДВЕ ГРУПИ СЛУШАТЕЛИ вт, 13 май
а. След като бяха предупредени, че може да умрат в греховете си, какво изискаха фарисеите от Исус и защо? Йоан 8:25 (първа част).„Правейки се, че не чуват думите му, те изискаха: „Кой си ти?” Бяха решени да Го принудят да заяви, че Той е Христос. Външността и делото Му бяха така различни от очакванията на народа, че, както си мислеха коварните Му врагове, едно пряко обявяване от Негова страна, че е Месия, би предизвикало хората да Го отхвърлят като самозванец.” Копнежът на вековете, с. 465.б. Какъв отговор им даде Спасителят, разкривайки Своята необикновена връзка с Отца? Йоан 8:25 (последна част), 26-29.„Христос никога не се отклони от верността си към принципите на Божия закон. Никога не извърши нищо, което да е противно на волята на Неговия Отец. Пред ангели, хора и демони Той можеше да изрече думи, които от всяка друга уста биха били богохулство: „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно“ (Йоан 8:29). Ден след ден в продължение на три години враговете Му Го следваха по петите, опитвайки се да намерят някакво петно в Неговия характер. Сатана, с всичките си съюзници на злото, се стремеше да Го победи; но те не намериха нищо в Него, което да им даде предимство. Даже бесовете бяха принудени да признаят: „Ти си Светият Божий.“ Свидетелства за Църквата, т. 8, с. 208.в. Опишете ежедневната връзка на Христос с Неговия Отец и как следва ние да отразяваме тази опитност. Йоан 15:10; Ефесяни 2:4-6.„Какъвто беше Исус в човешкото естество, такива Бог иска да бъдат и последователите Му. С Неговата сила ние следва да водим същия живот на чистота и благородство, какъвто и Спасителят водеше.” Пак там, с. 289.„Животът на Спасителя на земята, макар и всред борби, беше един живот на мир. Докато вилнеещи врагове непрестанно Го преследваха, Той казваше: „И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:29). Никакъв изблик на човешки или сатанински гняв не наруши мира на пълното Му общение с Бога.” Мисли от планината на блаженствата, с. 15, 16.
4. ОТРАЗЯВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА ср, 14 май
а. Когато Христос изговаряше режещи истини на фарисеите, как се отразиха думите Му на искрените слушатели? Защо това може да насърчи и нас днес? Йоан 8:30.„Христос знаеше как да действа по спокоен, интелигентен начин и да неутрализира плановете им да Го да го осъдят. Господните думи бяха като остри стрели, които достигаха своята цел и пронизваха сърцата на обвинителите Му. Всеки път, когато Христос се обръщаше към хората, независимо дали аудиторията Му беше голяма или малка, думите Му имаха спасителен ефект върху душите на част от Неговите слушатели. Няма вест, която някога да е излизала от устните на Христос и да е била изгубена. Всяко слово, което Той изговаряше, поставяше нова отговорност върху онези, които го чуваха. Проповедниците, които предават последната вест на милост на света, които искрено представят истината и разчитат на Бога за сила, никога не трябва да се страхуват, че усилията им са напразни. Никой не може да каже, че стрелата на истината не се е стрелнала към целта и не е пронизала душите на слушателите. Макар никое човешко око да не може да види полета на стрелата на истината, макар никое човешко ухо да не чу вика на наранената душа, истината мълчаливо си проправя път към сърцето. Бог е проговорил на душата и в деня на окончателната сметка Божият служител ще застане с трофеите на изкупителната благодат, за да отдаде почит на Христос, Комуто тя се полага. Бог, който вижда в тайно, ще възнагради на яве онези, които са проповядвали истината в Негово име.“ Знамения на времето, 6 февруари 1896 г.б. Освен проповедниците, кой друг е благословен от отразяването на небесната светлина? Псалми 27:1; 147:15; Исая 55:10, 11.„Мъже, които не са призовани в проповедничество, следва да бъдат насърчавани да работят за Господа според различните си способности. Стотици мъже и жени, които сега стоят бездейни, биха могли подходящо да послужат за Божието дело. Носейки истината в домовете на своите приятели и съседи, те биха могли да извършат чудесна работа за Христос. Бог не гледа на лице. Той ще употреби смирени, предани християни, макар и да не са получили пълно образование като някои други. Нека такива души да Му послужат, като правят посещения от къща на къща. Ако са скромни, дискретни и благочестиви, те биха могли, седейки край огъня, да направят повече за посрещане реалните нужди на семействата, отколкото един ръкоположен проповедник.“ Свидетелства за Църквата, т. 7, с. 21.
5. РОБСТВО СРЕЩУ СВОБОДА чет., 15 май
а. Какво каза Исус на евреите, които Го приеха? Йоан 8:31, 32. Как за разлика от тях, неповярвалите евреи не прозряха единственото положение, което може да ни освободи от греха? Йоан 8:33–36.„[Фарисеите] бяха под най-тежкото робство — управлявани от духа на злото.Всяка душа, която отказва да се предаде на Бога, е под властта на друга сила. Такъв човек не принадлежи на себе си. Може да говори за свобода, но е в най-окаяното робство. Не му се позволява да види красотата на истината, тъй като умът му е под контрола на Сатана. Докато се ласкае, че следва решенията на собствения си разум, той изпълнява волята на княза на мрака. Христос дойде да освободи душата от оковите на робството на греха.В делото на изкуплението няма принуда. Никаква външна сила не се използва. Под влиянието на Божия Дух човек е свободен да избере на кого да служи. В промяната, която става, когато душата се предава на Христос, има най-висше чувство на свобода. Отстраняването на греха е дело на самата душа. Наистина ние нямаме сила сами да се освободим от властта на Сатана, но когато желаем да бъдем освободени от греха и в голямата си нужда призоваваме за помощ сила, която е извън нас и над нас, силите на душата се подкрепят от Божествената енергия на Светия Дух и се подчиняват на нареждането на волята в изпълнението на Божията воля.Единственото условие, при което свободата на човека е възможна, е той да стане едно с Христос. „Истината ще ви направи свободни”, а истината е Христос. Грехът може да победи, само ако отслаби ума и унищожи свободата на душата. Подчинението на Бога означава възстановяване на човешкото „аз” — на истинската слава и достойнство на човека. Божественият закон, на който се подчиняваме, е „закон на свободата” (Яков 2:12).“ Копнежът на вековете, с. 466.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР пет., 16 май
1. Обяснете значението на думите на Симеон относно Исус.2. Опишете отношението на книжниците и фарисеите към Христос.3. Какво щеше да се случи с техния народ, заради отхвърлянето на Исус?4. Как искрените души откликват на Христос - както тогава, така и сега?5. Обяснете понятието „свобода“ в светлината на евангелската истина.