нед.
, 22 юни
1. ИСУС ВЪВ ВИТАНИЯ
а. Когато чу, че Исус идваше към Витания, какво направи Марта и какво убеждение изрази тя? Йоан 11:20–22.
„Сред жалеещите приятели бяха роднините на семейството, измежду които имаше хора, заемащи високи и отговорни постове в Ерусалим. Сред тях бяха и някои от най-горчивите врагове на Христос. Той знаеше техните намерения и затова не отиде веднага там. Вестта бе предадена на Марта така незабелязано, че другите в стаята не я чуха....
Марта побърза да срещне Исус със сърце, разкъсвано от противоречиви чувства. На изразителното Му лице прочете същата благост и любов, които то бе изразявало винаги. Доверието ѝ в Него не бе променено, но си мислеше за любимия брат, когото Исус също бе обичал. С мъка, бушуваща в сърцето за това, че Христос не бе дошъл по-рано, и с надежда, че дори и сега би могъл да направи нещо, за да ги утеши, тя каза: „Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.” Отново и отново сред врявата, създадена от оплаквачките, сестрите бяха повтаряли тези думи.
С човешко и божествено съчувствие Исус погледна нейното скръбно и измъчено лице. Марта нямаше намерение да разказва за преживяното. Всичко бе изразено с трогателните думи: „Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми!“ Но като гледаше това излъчващо любов лице, тя добави: „Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде!” Копнежът на вековете, с. 529, 530.
пон.
, 23 юни
2. ВЪРХОВНОТО ОБЕЩАНИЕ ЗА НАДЕЖДА
а. Исус какво увери Марта? Йоан 11:23. Тя по какъв начин схвана тези думи? Йоан 11:24.
„Исус окуражи вярата ѝ с думите: „Брат ти ще възкръсне!” Неговият отговор нямаше за цел да вдъхне надежда за непосредствена промяна. Той насочи мислите на Марта по-далеч от сегашното възстановяване на брат ѝ и ги съсредоточи върху възкресението на праведните. Направи това, за да може във възкресението на Лазар тя да види обещание за възкресението на всички праведни мъртви и уверение, че то ще се осъществи чрез силата на Спасителя.
Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден!” Копнежът на вековете, с. 530
б. Кои думи каза Исус, за да потвърди убеждението на Марта? Йоан 11:25; 1 Йоан 5:12.
„Като се опитваше все още да даде правилна насока на нейната вяра, Исус заяви: „Аз съм Възкресението и Животът!” В Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого. „Който има Сина, има тоя живот” (1Йоаново 5:12). 1 Йоан 5:12. Божествеността на Христос е уверението на вярващия за вечен живот.“ Пак там.
в. Кое обещание е основата на нашата надежда отвъд гроба и как убеждението на Марта беше свързано с Христовото чудо? Йоан 5:26; 11:26, 27.
„Сега Христос насочи погледа Си към времето на Своето второ идване. Тогава праведните мъртви ще бъдат възкресени нетленни и живите праведни ще бъдат пренесени на небето, без да видят смърт. Чудото, което Христос се готвеше да извърши като възкреси Лазар от мъртвите, щеше да символизира възкресението на всички праведни мъртви. Чрез Своето слово и дела Той заяви, че е Авторът на възкресението. Този, Който скоро щеше да умре на кръста, стоеше с ключовете на смъртта, победител над гроба и уверяваше в Своето право и сила да дава вечен живот.” Пак там.
вт.
, 24 юни
3. ИСУС СЕ ПРОСЪЛЗЯВА
а. Опишете действията и думите на поразената от скръб Мария. Йоан 11:28–32.
б. Когато Исус видя Мария и някои от юдеите да плачат, как отреагира и защо? Йоан 11:33–35.
„Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути.” Той четеше в сърцата на всички събрани. Видя, че много, които изразяваха външна скръб, само се преструваха. Знаеше, че някои от присъстващите, които сега изразяваха лицемерна скръб, щяха не след дълго да планират смъртта не само на могъщия Чудотворец, но и на този, който сега щеше да бъде възкресен от мъртвите. Христос можеше да свали от тях булото на престорена скръб, но възпря праведното Си негодувание. Той не изрече думите, които би могъл да изрече с пълно право заради тази, която Го обичаше, която беше коленичила в нозете Му в скръб и която наистина вярваше в Него.
„Где го положихте?“ — попита Той. „Те Му казаха: Господи, дойди и виж!” Отправиха се заедно към гроба. Това бе тъжна сцена. Лазар беше много обичан и сестрите му плачеха за него с разкъсани сърца, и тези, които бяха негови приятели, смесваха сълзите си със сълзите на опечалените сестри. При тази картина на човешко страдание и от факта, че опечалените приятели оплакват мъртвия, докато Спасителят на света стоеше до тях, „Исус се просълзи”. Макар че беше Божи Син, Той имаше човешко естество и се вълнуваше от човешката скръб. Неговото добро и милостиво сърце е винаги будно за съчувствие поради човешкото страдание. Той плаче с всички, които плачат, и се радва с всички, които се радват.” Копнежът на вековете, с. 533.
в. Как този момент от живота на Исус следва да бъде пример за нас? Римляни 12:15.
„Чудесният пример на Христос, несравнимата нежност, с която Той се отнасяше към хората - плачеше с плачещите и се радваше с радващите се - би трябвало да окаже дълбоко влияние върху характера на всички, които Го следват искрено. С мили думи и дела те ще се опитват да направят пътя за уморените крака по-лек.” По стъпките на Великия лекар, с. 157, 158.
ср.
, 25 юни
4. СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ БОГА И ЧОВЕКА
а. Какво нареди Исус на хората, които стояха около Него? Йоан 11:39 (първа част). Как отреагира Марта и какво ѝ каза Исус? Йоан 11:39 (последна част).
„Когато Господ започне да извършва определено дело, Сатана подтиква някого да се противопостави. „Отмахнете камъка!” — каза Христос. „Доколкото е възможно, подгответе пътя за Моето дело!” Но положителната и амбициозна натура на Марта пак се прояви. Тя не пожела разлагащото се тяло да бъде видяно. Човешкото сърце бавно схваща Христовите думи, а вярата на Марта не бе схванала истинското значение на Неговото обещание.
Христос я укори, но думите Му бяха изговорени с много голяма нежност: „Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?” „Защо трябва да се съмняваш в Моята сила? Защо се възпротивяваш на Моите изисквания? Имаш Моето Слово, ако му повярваш, ще видиш Божията слава.” Естествените невъзможности не могат да попречат на делото на Всемогъщия. Скептицизмът и неверието не са смирение. Безусловната вяра в Христовото слово е истинско смирение, истинско себеотдаване.
„Отмахнете камъка!” Христос можеше да заповяда на камъка да се отмести и той би послушал гласа Му. Можеше да заповяда на ангелите, които бяха близо до Него, да сторят това. При думите Му невидими ръце можеха да отместят камъка. Но той трябваше да бъде отстранен от човешки ръце. Така Христос щеше да покаже, че човешкото естество трябва да сътрудничи на Божеството. Това, което човешката сила може да извърши, Божията не е призована да стори. Бог изисква помощта на човека. Той го укрепва, сътрудничи с него, когато човекът употребява силите и способностите, които Бог му е дал.” Копнежът на вековете, с. 535.
б. Кои думи на Христос деликатно изобличават неверието ни днес? Йоан 11:40.
„Но мнозина нямат жива вяра. Затова и не виждат повече от Божията сила. Тяхната слабост е резултат на неверието им... Планират и съчиняват проекти, но малко се молят и истинското им доверие в Бога е ограничено. Мислят си, че имат вяра, но тя е само моментен импулс. Като не осъзнават собствената си нужда или готовността на Бог да дава, те не постоянстват в изказване на молбите си пред Него.” Притчи Христови, с. 145, 146.
чет.
, 26 юни
5. ИСУС ВЪЗКРЕСЯВА ЛАЗАР
а. Каква молитва отправи Исус край гроба? Йоан 11:41, 42.
„Заповедта бе изпълнена. Камъкът бе отместен. Всичко бе сторено открито и целенасочено. На всички бе дадена възможността да видят, че не е извършена никаква измама. Там, в каменния гроб, лежеше тялото на Лазар, студено и в смъртна неподвижност. Виковете на оплаквачките се смълчаха. Присъстващите застанаха около гробницата изненадани и изпълнени с очакване да видят какво ще последва...
Но тук Христос твърдеше, че Бог е Негов Отец и заяви с пълна увереност, че Той е Божият Син.” Копнежът на вековете, с. 535, 536.
б. С какви думи Исус възкреси Лазар? Йоан 11:43. Какво се случи на мига? Йоан 11:44.
„Неговият [на Христос] глас, ясен и всепроникващ, прониза ухото на мъртвия. Докато произнасяше думите, Божеството проблесна през човешкото естество. На лицето Му, осветено от Божията слава, народът видя уверението за силата Му. Всички очи се бяха вперили във входа на пещерата. Всяко ухо бе напрегнато, за да долови и най-слабия звук. Със силен и мъчителен интерес всички очакваха изпита за Христовата Божественост, доказателството, което да оправдае Неговото твърдение, че е Божи Син, или да угаси надеждата завинаги.
В тихия гроб настъпи раздвижване и този, който бе мъртъв, застана на входа на гробницата... Човекът трябва да работи за съчовеците си. Лазар бе освободен и застана пред събраните не като човек, отслабнал от болестта и със слаби, треперещи крайници, но като човек в силата на живота, пълен с енергията на благородна мъжественост. Очите му грееха с интелигентност и с любов към неговия Спасител. Той се хвърли с преклонение пред нозете на Исус.” Пак там, с. 536.
пет.
, 27 юни
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Опишете увереността, която сестрите на Лазар имаха в Исус.
2. Какво обеща Исус на Марта, на Мария и на всички вярващи?
3. Защо Исус се просълзи?
4. Как в това чудо човекът си сътрудничеше с Бога?
5. Опишете действията на Лазар, когато Исус го повика.