„Нито Аз те осъждам“ ТЕКСТ ЗА ЗАПАМЕТЯВАНЕ: „Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11, последна част).
Препоръчително четиво:
Свидетелства за Църквата, т. 2, гл. 9 „Любов към грешащите“ (с. 73-77 англ. изд.) .
„Християнската любов не бърза да порицава, а бърза да долови покаянието, готова е да прощава, да окуражава, да върне скитника в пътеката на светостта и да утвърди стъпките му.“ Копнежът на вековете, с. 462.
1. КЛОПКА ЗА ИСУС нед., 27 апр.
а. Какво направиха книжниците и фарисеите, докато Исус поучаваше в храма? Йоан 8:2-3.„[Христос] Скоро бе прекъснат. Група фарисеи и книжници се приближи, влачейки обхваната от ужас жена. С груби гласове, един през друг те я обвиняваха в престъпване на седмата заповед.“ Копнежът на вековете, с. 460б. Какъв въпрос зададоха фарисеите на Христос, показвайки привидно голямо уважение към закона? А какво всъщност беше тяхното намерение? Йоан 8:4-6 (първа част).„Престорената им почит към Него прикриваше дълбоко стаен заговор за погубването Му. Бяха се вкопчили във възможността да Го осъдят. Смятаха, че каквото и да реши, ще намерят причина да Го обвинят. Ако оправдаеше жената, можеше да Го обвинят в презрение към Моисеевия закон. Ако заявеше, че тя заслужава смърт, можеше да Го обвинят пред римляните като човек, който си присвоява власт, принадлежаща само на тях.” Пак там, с. 460, 461.
2. РАЗКРИВАНЕ НА ИСТИНСКАТА КАРТИНА пон., 28 апр.
а. Как отреагира Исус на фарисейската лъжа? Йоан 8:6 (последна част).„Исус обхвана картината с един поглед — треперещата жертва, покрусена от срам, жестоките лица на уважаваните мъже, лишени от капчица човешка милост. Съвършено чистият Му дух се отврати от това зрелище. Той съзнаваше добре с каква цел бе представен случаят пред Него. Четеше в сърцето и познаваше характера и живота на всеки един от присъстващите. Тези бъдещи пазители на справедливостта сами бяха въвели жертвата си в грях, за да могат да поставят примка за Исус. Като не даде да се разбере, че е чул въпроса им, Той се наведе и вперил очи надолу, започна да пише по земята.” Копнежът на вековете, с. 461.б. По какъв начин Исус показа, че самите обвинители не са без грях и какво сториха те тогава? Йоан 8:7-9.„Обвинителите бяха победени. Сега тяхната дреха на престорена святост се смъкна и те стояха виновни и осъдени в присъствието на безкрайната Чистота. Трепереха да не би пред множеството да се открие скритото нечестие в живота им. Един след друг с наведени глави и посрамени погледи се отдръпнаха, оставяйки жертвата си до милостивия Спасител.“ Пак там.в. Какво по принцип е нужно да научим от думите на Исус към обвинителите? Лука 6:42.„Има такива, които прибързват с желанието си да поправят нещата, изглеждащи им погрешни. Те мислят, че трябва да бъдат избрани да заместят онези, които са направили грешки. Подценяват това, което тези работници са извършили, докато другите са ги наблюдавали и критикували. Чрез действията си те казват: „Аз мога да сторя велики дела. Мога да върша работата успешно. На онези, които мислят, че знаят как най-добре да избягват грешките, ми е поръчано да кажа: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Матей 7:1). В някои отношения може би ще избягвате грешките, но в други ще сте склонни да направите сериозни такива, много трудни за поправяне, които ще причинят объркване на работата. Те могат да нанесат по-голяма вреда, отколкото тези, които братята ви са направили.“ Свидетелства за Църквата, т. 7, с. 279.
3. ЕДНА НЕОЧАКВАНА ПОСТЪПКА вт., 29 апр.
а. Какъв въпрос зададе Исус на жената, след като обвинителите ѝ се разотидоха и как Неговият начин на справяне със ситуацията се отрази върху живота ѝ? Йоан 8:10, 11.„Жената бе застанала пред Исус, завладяна от страх. Думите Му: „Който от вас няма грях, нека пръв хвърли камък”, — бяха ѝ прозвучали като смъртна присъда. Тя не смееше да вдигне поглед към лицето на Спасителя и мълчаливо очакваше своята участ. С удивление видя обвинителите си да се отдалечават безмълвни и объркани. Тогава до ушите ѝ долетяха тези думи на надежда: „Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.” Сърцето ѝ се стопи и тя се хвърли в нозете на Исус, хълцайки от благодарност, като признаваше с горчиви сълзи греховете си.За нея това бе началото на един нов живот, живот на чистота и мир, посветен в служба на Бога. С въздигането на тази паднала душа Исус извърши едно много по-голямо чудо от изцелението на най-тежките телесни болести. Той излекува болестта на душата, която водеше към вечна смърт. Тази покаяна жена стана една от най-верните Му последователки. За Неговата опрощаваща благодат тя се отплати със самопожертвувателна любов и искрено посвещение. Светът ѝ беше отредил само презрение и гняв. Но Безгрешният беше съпричастен към нейната слабост и ѝ подаде ръка за помощ. Докато лицемерните фарисеи я осъждаха, Исус ѝ каза: „Иди си, отсега не съгрешавай вече!” По стъпките на Великия лекар, с. 89.„С прощението и куража, които даде на тази жена за един по-добър живот, характерът на Исус изгря в красотата на съвършената правда. Без да смекчава греха, нито да омаловажава чувството за вина, Той не се стреми да осъди, а да спаси. Светът можеше да подложи на тази грешаща жена само презрение и присмех, но Исус ѝ каза думи на утеха и надежда.“ Копнежът на вековете, с. 462.б. Опишете ефекта от Христовата спасителна благодат. Лука 7:37–40, 47, 48.„Исус е запознат с обстоятелствата, в които е поставена всяка душа. Колкото по-голяма е вината на грешника, толкова по-голяма нужда има той от Спасителя. Христовото сърце, изпълнено с Божествена любов и състрадание, е привлечено най-силно от най-безнадеждно вплетените в примките на врага, защото със собствената Си кръв е подписал освободителния акт на човешкия род.” По стъпките на Великия лекар, с. 89, 90.
4. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА УТЕХАТА НАВРЕД ср, 30 апр.
а. С Какво трябва да се характеризира нашето отношение, особено към другите и само как е възможно това? 2 Коринтяни 1:3-5.„Обстоятелствата имат слаба връзка с преживяванията на душата. Подхранваният дух е, който придава значение на всичките ни постъпки. Човекът, живеещ в мир с Бога и с ближните си, не може да бъде окаян. В сърцето му няма да се таи завист, злословието няма да намери място там; омразата не ще може да вирее в него. Сърцето, което е в хармония с Бога е издигнато над смущенията и изпитанията на този живот.“ Свидетелства за Църквата, т. 5, с. 488.„Чрез страданията Христос стана способен да бъде утешител, защото Той премина през всички човешки страдания, „защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне” (по Исая 63:9 и Евреи 2:18). Всяка душа, която съучаства в Неговите страдания има привилегията да стане част от това служение.” Мисли от планината на благословениятя, с. 13.б. Опишете уникалната надежда и привилегия, които имаме, когато вървим по стъпките на Христос. 2 Коринтяни 1:6, 7.„Ако не чувствате, че е чест да бъдете съучастници в страданията на Христос; ако не чувствате никакъв товар в душата си за онези, които са готови да загинат; ако не сте склонни да жертвате, за да можете да спестявате пари за делото, което има да се свърши, няма да има място за вас в Божието царство. Ние се нуждаем на всяка крачка да бъдем съучастници с Христос в Неговите страдания и себеотрицание.” Свидетелства за Църквата, т. 9, с. 103, 104.в. Опишете качеството, което е най-необходимо сред вярващите в трите ангелски вести. 1 Коринтяни 13:13, 4-8.„Чертите на характера, които е най-потребно да бъдат ценени от Божия пазещ заповедите народ, са търпението и дълготърпението, мирът и любовта. Липсата на любов причинява безвъзвратна загуба... ” Пак там, т. 6, с. 398.
5. ДЕЛИКАТНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ чет., 1 май
а. Как ще постъпят истинските вярващи, ако християнин изпадне в грях, за разлика от това, което лицемерните вярващи често правят? Галатяни 6:1-3; Римляни 15:1-3.„Помнете, че нашата задача е делото на възстановяването. То не бива да се върши, гордо, натрапчиво и властно. Не казвайте самонадеяно: „Имам власт и ще я използвам“ и после да изсипете обвинения върху прегрешилия. Възстановявайте другите „с кротък дух (...) пазете себе си, да не би вие да бъдете изкушени“. Работата, която имаме да вършим за братята и сестрите си е не да ги отхвърляме, нито да ги притискаме чрез обезсърчение и отчаяние, казвайки: „Ти ме разочарова и няма да се опитвам да ти помагам“. Този, който смята себе си за пълен с мъдрост и сила, а напада потиснатите, измъчените и копнеещите за помощ, демонстрира фарисейски дух и се загръща в мантията на собственото си самоиздигнато его. В душата си той благодари на Бога, че не е като другите и предполага, че неговото поведение е достойно за похвала, че е твърде силен, за да бъде изкушен. Но „ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си“ (Галатяни 6:3).“ Свидетелства за Църквата, т. 6, с. 398, 399.„Не е Христов последовател този, който се отдръпва от грешните, като ги оставя безпрепятствено да следват пътя на падението си. Хората, бързащи първи да обвинят другите и ревностни да ги предават на справедливостта, често в своя живот са по-виновни от тях. Хората мразят грешника, а обичат греха. Христос мрази греха, но обича грешника. Такъв ще бъде духът на всички, които Го следват. Християнската любов не бърза да порицава, а бърза да долови покаянието, готова е да прощава, да окуражава, да върне скитника в пътеката на светостта и да утвърди стъпките му.“ Копнежът на вековете, с. 462.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР пет., 2 май
1. Обяснете капана, който книжниците и фарисеите бяха приготвили за Исус.2. Как лицемерните евреи показаха привидно уважение към закона?3. Какво евреите-обвинители бяха принудени да признаят за себе си?4. Опишете надеждата, подарена на грешащата жена, към която се бяха отнесли толкова лошо.5. Как мога да бъда повече подобен на Исус, когато общувам със заблудени в греха души?