1. СИНОВЕ НА АВРААМ нед. , 18 май

а. Кое твърдение повтаряха фарисеите непрекъснато? Йоан 8:33, 39 (първа част). Какво обаче доказва една такава принадлежност? Йоан 8:39 (последна част), 56; Римляни 9:6-8. „Фарисеите се бяха обявили за деца на Авраам. Исус им каза, че това твърдение можеше да има покритие само ако вършеха делата Авраамови. Истинските негови чада биха живели, както Той живя — живот на послушание към Бога. Те не биха се опитвали да убият Този, Който говори истината, дадена Му от Бога. Със заговора си срещу Христос, равините не вършеха делата Авраамови. Само родовият произход нямаше никаква стойност. Без духовна връзка с Авраам, която би се проявила в притежаването на същия Дух и вършенето на същите дела, те не бяха негови деца.Този принцип има еднаква стойност с въпроса, който отдавна вълнува християнския свят — въпросът за апостолската приемственост. Произходът от Авраам се доказваше не по име и по родословие, но чрез подобие на характера. Така и апостолската приемственост не почива върху предаването на църковен авторитет, а върху духовната връзка. Живот, движен от духа на апостолите, от вярата и учението на истината, което те проповядваха — това е истинско доказателство за апостолска приемственост. Това е, което прави хората наследници на първите учители на Евангелието/” Копнежът на вековете, с. 466, 467.

---

2. НЕ БЯХА ТОВА, ЗА КОЕТО ПРЕТЕНДИРАХА пон. , 19 май

а. Въпреки че евреите по природа бяха потомци на Авраам, в чии синове всъщност се превърнаха, когато отхвърлиха Христос? Йоан 8:41–44. „Исус отрече, че евреите са деца на Авраам. Той каза: „Вие вършите делата на баща си.” Отговориха Му подигравателно: „Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.” Тези думи намекваха за обстоятелствата на Неговото рождение и бяха предназначени да бъдат хвърлени срещу Христос в присъствието на тези, които започваха да Му вярват. Исус не обърна внимание на долния намек, а каза: „Ако беше Бог вашия Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл.”Техните дела свидетелстваха за връзката им с онзи, който бе лъжец и убиец. „Вие сте от баща дявола — каза Исус — и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина... А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате” (Йоан 8:44,45). Фактът, че Исус говореше истината, и то с увереност, бе причината Той да не бъде приет от еврейските водачи. Истината дразнеше тези себелюбиви хора. Тя изложи фалша на заблудата. Осъди тяхното учение и живот и затова не бе приета. По-скоро биха затворили очите си пред нея, отколкото да се смирят и да признаят, че са в заблуда. Не обичаха истината, не я желаеха дори и само заради това, че бе истина.“ Копнежът на вековете, с. 467. б. Какво ни прави деца на Авраам и как еврейските водачи показаха, че не бяха истински деца на Авраама? Галатяни 3:6-9; Йоан 8:40. „Защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!“ Духът на робството се поражда при стремежа да живеем в съответствие с една законническа религия, когато се стараем да изпълним изискванията на закона със собствените си сили. За нас има надежда единствено, когато застанем под Авраамовия завет, който е заветът на благодатта чрез вяра в Христос Исус. Евангелието, проповядвано на Авраам, чрез което той имаше надежда, беше същото евангелие, което се проповядва днес на нас, и чрез което ние имаме надежда. Авраам гледаше към Исус, който е Авторът и Завършителят на нашата вяра.“ Младежки инструктор, 22 септември 1892 г.

---

3. ХРИСТОВИЯТ ХАРАКТЕР вт. , 20 май

а. На кой въпрос, свързан с Неговия неопетнен характер, не можаха да отговорят враговете на Исус ? Йоан 8:46 (първа част). „В Своя земен живот Христос разви съвършен характер, Той се покори съвършено на заповедите на Своя Отец. С това, че дойде на света в човешка форма, че стана подвластен на закона и разкри на хората, че понесе техните болести, скръб и вина, Христос не стана грешник. Пред фарисеите Той можа да каже: „Кой от вас Ме обвинява в грях?“ (Йоан 8:46). Нито едно петно на грях не се намери у Него. Той стоеше пред света като неопетнения Божи Агнец.“ Синове и дъщери на Бога, стр. 25.„Исус живееше закона пред погледа на Небето, пред очите на непадналите светове и пред очите на грешните човеци. Пред ангели, хора и демони Той бе изговорил думи, които никой не можеше да обори и които от устата на който и да е друг биха били богохулство: „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.” Копнежът на вековете, с. 467, 468. б. Какво заявява Писанието за характера на Христос, освен изговореното от самия Исус като Човешкия Син? Евреи 4:15; 1 Петър 1:18, 19. „Вярата на хората в Христос като Месия не трябваше да се основава на това, което виждаха с очите си, нито на привлекателна външност, а на превъзходството на Неговия характер, което не е било откривано, нито би могло да се открие у друг човек.“ Библейски коментар на АСД [Коментари на Е. Г. Уайт], т. 7, с. 904. в. Какво влияние следва до окаже върху нас примерът на Исусовия живот? Филипяни 2:6-8. „Не извървя ли нашият Образец един труден път на себеотрицание, себепожертвувателност и смирение заради нас, за да ни спаси? Той се сблъска с трудности, преживя разочарования и претърпя укори и страдания в работата Си за нашето спасение. И ще откажем ли да следваме пътя, по който е преминал и ни е повел Царят на славата? Ще се оплакваме ли от трудностите и изпитанията, в работата по побеждаване на себе си, при положение, че помним страданията на нашия Изкупител...?“ Свидетелства за Църквата, т. 3, с. 371.

---

4. ХАРАКТЕРЪТ НА ХРИСТОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ ср. , 21 май

а. Каква е целта на всички истински последователи на Христос? 1 Петрово 1:13–16. „Нашето дело е да се стремим с всички сили да постигнем в своята сфера на действие онова съвършенство, което Христос през Своя живот на земята постигна във всяка черта на характера Си.“ За да Го позная, с. 130. б. Как можем да постигнем тази цел? Евреи 12:1-4; Галатяни 5:6 (последна част); Филипяни 3:12–15; 4:13. „Как можем да достигнем съвършенството, за което говори нашият Господ и Спасител Исус Христос - нашият велик Учител? Можем ли да изпълним Неговото изискване и да постигнем толкова висок стандарт? Да, можем, иначе Христос не би ни заповядал да го сторим. Той е нашата праведност. В Своето човешко естество Той мина пред нас и изработи за нас съвършенството на характера. Нужно е да имаме онази вяра в Него, която действа чрез любов и очиства душата. Съвършенството на характера се основава на това, което Христос е за нас. Ако постоянно зависим от заслугите на нашия Спасител и вървим по Неговите стъпки, ще бъдем като Него - чисти и неосквернени.“ Пак там. в. Как можем наистина да станем чисти и безукорни пред Бога? Римляни 5:18–20; Евреи 10:14. „Христос прощава единствено на онзи, който се покайва, но онзи, когото Той опрощава, Той първо довежда до покаяние.” Избрани вести, кн. 1, с. 393, 394.„Грешникът трябва постоянно да гледа към Голгота; и с простата вяра на малко дете да се уповава на Христовите заслуги, да приема Неговата правда и да вярва в милостта Му...Каква любов е това - каква чудна, неизмерима любов, която подбуди Христос да умре за нас, докато бяхме още грешници! Каква загуба претърпява душата, която разбира непоклатимите изисквания на закона, но не осъзнава преизобилната Христова благодат!” Пак там, с. 384.

---

5. ДА СТАНЕМ КАТО НЕГО ПО ХАРАКТЕР чет. , 22 май

а. Как да направим нашето призвание и избиране сигурни? 2 Петрово 1:4-11; Откровение 19:8. „Днес Бог изисква същото, което изискваше от първия човек - съвършено послушание, съвършена праведност без нито един недостатък пред Бога. Дано Бог ни помогне да изпълним пред Него всичко, което законът Му изисква. Не можем да сторим това без онази вяра, която внася Христовата праведност в ежедневието ни.” Избрани вести, кн. 2, с. 381.„Докато Сатана царува, все ще има себелюбие за покоряване, упорити грехове за побеждаване; няма да има почивка в тази борба, докато сме живи. Няма да има точка, в която, след като я достигнем, да кажем: напълно съм постигнал. Освещението е резултат от послушанието на цял един живот.” Деяния на апостолите, с. 560, 561.„Трябва да осъзнаем, че е наша привилегия да бъдем съучастници в божественото естество чрез вяра в Христос и така да избегнем покварата, която е в света чрез похотта. Тогава биваме очистени от всеки грях, от всички недостатъци на характера. Не е нужно да задържаме нито една греховна наклонност...Като съучастваме в божествената природа, наследствените и култивирани склонности към зло биват отстранени от характера и ние биваме направени жива сила за добро. Когато се учим от божествения Учител, като ежедневно участваме в Неговото естество, ние си сътрудничим с Бога в преодоляването на изкушенията на Сатана. Бог работи и човек работи, за да може човекът да бъде едно с Христос, както Христос е едно с Бога...Бог е, Който ни дава сили да побеждаваме. На тези, които чуват гласа Му и се покоряват на заповедите Му, ще им се даде силата да формират праведни характери.“ Библейски коментар на АСД [Коментари на Е. Г. Уайт], т. 7, с. 943.

ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР пет. , 23 май

1. Защо фарисеите не можеха да претендират за вечен живот въз основа на кръвната си линия, нито някой днес да се доверява на потеклото си или на ДНК като белег, че е спасен? 2. Обяснете характерните черти на истинските Авраамови чеда. 3. Какво можеше да заяви Исус за Своя характер? 4. Каква цел е поставена пред всеки християнин? 5. Как можем да бъдем намерени съвършени и непорочни пред Бога?