нед.
, 13 апр.
1. ЖИВОТЪТ НА ИСУС В НЕГОВИЯ ДОМ
а. С какво сериозно предизвикателство се сблъска Исус в собствения Си дом? Йоан 7:5.
„От най-ранна възраст Исус бе започнал сам да оформя Своя характер и дори любовта и уважението към Неговите родители не можеха да Го отклонят от послушанието към Божието слово. „Писано е”, това беше Неговият отговор за всяко дело, което се отличаваше от обичаите на семейството. Но влиянието на равините вгорчи живота Му. И още като юноша трябваше да научи трудния урок да премълчава и да понася търпеливо.
Братята Му, както наричаха синовете на Йосиф, бяха на страната на равините. Те настояваха, че преданията трябва да се спазват като Божии изисквания. Дори смятаха човешките предписания за стоящи по-високо от Словото Божие и бяха много обезпокоени от проникновението, с което Исус различаваше истинското от фалшивото. Стриктното Му послушание към Божия закон осъждаха като инат. Бяха изненадани от знанието и мъдростта на Исус, с които отговаряше на равините. Знаеха, че не бе получил наставления от мъдрите хора, но не можеха и да не видят, че Той е Този, Който ги поучава. Признаха, че образованието Му е по-високо от тяхното. Но не осъзнаха, че Той има достъп до дървото на живота, източник на познание, за който те бяха невежи.” Копнежът на вековете, с. 86.
пон.
, 14 апр.
2. СИНОВЕТЕ НА ЙОСИФ
а. Какво предложиха братята на Христос в очакване на годишния празник Шатроразпъване? Йоан 7:3, 4.
„Братята Му [на Христос] мислеха, че прави грешка, като се отчуждава от великите и учени мъже на народа. Те считаха, че тези мъже имат право и че Исус греши, като им се противопоставя. Но бяха свидетели на непорочния Му живот и макар да не се числяха към Неговите ученици, делата Му им правеха дълбоко впечатление. Популярността Му в Галилея задоволяваше амбицията им. Все още се надяваха, че Исус ще даде такова доказателство за Своята сила, което ще увери фарисеите, че наистина е това, за което се представя. Ами ако действително е Месия, израилевият Княз? Те таяха тази мисъл с гордо задоволство.
Братята на Христос бяха толкова загрижени за това, че настояваха Той да отиде в Ерусалим. „Замини оттук и иди в Юдея — Му казаха те, — така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.” Думата „щом” изразяваше съмнение и неверие. Те Го смятаха за страхлив и малодушен. Ако е сигурен, че е Месия, защо е тази странна резервираност и непредприемчивост? Ако действително притежава такава власт, защо не отиде смело в Ерусалим и не предяви правата Си? Защо не извърши и в Ерусалим чудесата, за които се разказва, че е извършил в Галилея? „Не се крий на уединени места — казаха те — и не върши могъщите Си дела за благото на прости селяни и рибари. Представи се в столицата, спечели закрилата на свещеници и управници и обедини народа, като основеш новото царство.” Копнежът на вековете, с. 450.
б. Опишете проблема, с който кротките винаги са се сблъсквали. Псалм 86:14.
„Исусовите братя разсъждаваха от себелюбиви подбуди, каквито често се раждат в сърцата на хора, амбициозни да се покажат. Това бе господстващият в света дух. Чувстваха се оскърбени, защото Христос, вместо да търси земен престол, Се обявяваше, че е хлябът на живота. Изживяха голямо разочарование, когато много от учениците Му Го напуснаха. И те самите се отдалечиха от Него, за да избягнат кръста на признаването на това, което делата Му откриваха — че Той е Божият Пратеник.” Пак там, с. 451.
вт.
, 15 апр.
3. СПОРОВЕ ПО ПОВОД ИСУС
а. Какви противоречиви мнения бяха повдигнати относно Исус? Йоан 7:11, 12.
„Мълвата за Христовите чудеса се пръсна от Ерусалим навсякъде, където живееха евреи. Макар че в продължение на много месеци Той отсъстваше от празниците, интересът към Него не намаляваше. По случай празника Шатроразпъване много хора дойдоха от различни краища на света с надеждата да Го видят. В първите дни на празника мнозина питаха за Него. Фарисеите и управниците също Го очакваха да дойде, надявайки се на възможност да Го обвинят и осъдят. Те нетърпеливо питаха: „Къде е Той?” Но никой не знаеше. Мисълта за Него заемаше първо място в умовете на всички. От страх пред свещениците и управниците никой не смееше да Го признае за Месия и навсякъде за Него се говореше тихо, но усърдно. Мнозина Го защитаваха като изпратен от Бога, докато други Го обвиняваха като измамник на народа.” Копнежът на вековете, с. 451, 452.
б. Как Исус смълча противоречивите мнения относно Себе Си? Йоан 7:14–18; Лука 4:32.
„Посред празника, когато възбудата на хората бе достатъчно висока, Христос влезе в храмовия двор в присъствието на множеството. Тъй като не бе посетил празника, се твърдеше, че се боял от властта на свещениците и управниците. Затова, като Го видяха, се удивиха. Всеки глас се смълча. Всички се чудеха на достойното Му и смело държание пред лицето на силните врагове, които жадуваха за Неговия живот.
Застанал така, център на вниманието на голямото множество, Исус заговори както никой друг досега. Думите Му показваха, че познава законите и наредбите на Израил, жертвената служба и ученията на пророците далеч по-добре, отколкото свещениците и равините. Той разби преградите на формализма и преданията. Сцените на бъдещия живот изглеждаха разгърнати пред Него. Като човек, Който вижда невидимото, Той говори с авторитет за земното и за небесното, за човешкото и за божественото. Думите Му бяха много ясни и убедителни. И тук, както в Капернаум, слушателите се учудваха на поученията Му, „защото Неговото слово беше с власт” (Лука 4:32)... Всички се учудваха на познанията Му върху закона и пророчествата.” Пак там, с. 452, 453.
ср.
, 16 апр.
4. ОМРАЗА СРЕЩУ СВЕТИЯ ИЗРАИЛЕВ
а. Какво прозря Исус в равините и какъв въпрос им зададе? Йоан 7:19.
„Исус даде на равините знак за своята Божественост, като им показа, че чете в сърцата им. Още от изцелението във Витесда те заговорничеха да Го убият. Така сами нарушаваха закона, който претендираха, че защитават. „Не даде ли ви Мойсей закона? — каза Той. — Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?” Копнежът на вековете, с. 456.
б. В отговор на Христос, в какво Го обвиниха равините и как им отвърна Той на Свой ред? Йоан 7:20–23.
„Христос не обърна внимание на намека [че чудесните Му дела са подбудени от зъл дух]. Продължи да разкрива, че лекуването при Витесда бе в хармония със съботния закон и че бе оправдано от тълкуването на закона, което самите евреи даваха. Той каза: „Мойсей ви даде обрязването;... и в събота обрязвате човека.” Според закона всяко дете трябваше да бъде обрязано на осмия ден. Ако този период попадаше в събота, ритуалът трябваше да се извърши тогава. Колко повече бе в хармония с духа на закона да бъде изцяло излекуван човек в съботен ден.” Пак там, с. 456, 457.
в. Обяснете широкообхватното значение на последвалото предупреждение на Христос. Йоан 7:24.
„Управниците бяха смълчани. И мнозина от народа възкликнаха: „Не е ли Този Човекът, Когото искат да убият? Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?” Пак там, с. 457.
„[Христос] не гледа на външния вид; Той не съди, както човек съди. Той не оценява човека според неговия ранг, талант, образование или положение в обществото. „Но пак, на този ще погледна, - заявява Той - на оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от словото Ми“ (Исая 66:2).“ Знамения на времето, 21 октомври 1897 г.
чет.
, 17 апр.
5. ЧОВЕШКАТА СРЕЩУ БОЖЕСТВЕНАТА ПРЕЦЕНКА
а. Как Писанието описва умственото състояние на обществото в този свят - често, както е изглеждало в древни времена, но особено, както изглежда днес? Исая 59:14, 15.
„Агентите на злото обединяват и сплотяват силите си. Укрепват се за последната голяма криза. Скоро в нашия свят ще настъпят големи промени, а заключителните действия ще се случат много бързо...
Врагът е успял да изврати справедливостта и да изпълни сърцата на хората с желание за егоистична печалба... Виковете на гладуващото човечество се издигат пред Бога, когато в същото време някои хора трупат колосални богатства чрез всякакъв вид потисничество и изнудване.“ Свидетелства за Църквата, т. 9, с. 11, 12 .
б. Защо можем да се доверяваме на Божиите пътища всред суматохата и размириците на този свят? Исая 55:8, 9.
„Макар ограниченият човешки ум да не е способен да схване съветите на Всемогъщия или напълно да разбере крайната цел на намеренията Му, често причината човек да не може да проумее небесните послания се крие в някаква негова заблуда или пренебрежително отношение. Нерядко умовете на хората, дори и на Божиите служители, са толкова помрачени от човешки възгледи, традиции и фалшиви учения, че само отчасти могат да схванат великите мисли на Бога в Словото Му.” Великата борба, с. 344, 345.
„Идеалът на Бога за Неговите чада е много по-висок и от най-голямата висота, до която човешкото мислене може да достигне. В Своя свят закон Той ни е дал точно копие на Своя характер.“ Свидетелства за Църквата, т. 8, с. 63.
пет.
, 18 апр.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Опишете домашната обстановка, в която бе отгледан Исус.
2. Как отношението, показано от братята на Христос, често се повтаря днес?
3. Какви противоречиви мнения се разпространяваха за Исус?
4. Обяснете духа, който равините проявиха спрямо Исус.
5. Опишете огромния контраст между човешките пътища и Божиите пътища.