нед.
, 30 март
1. АМБИЦИОЗНА РЕВНОСТ
а. Какво убеждение завладя много хора след чудото с хлябовете? Йоан 6:14. Какво пожелаха да направят? Йоан 6:15 (първа част).
„През целия ден убеждението се усилваше. Тази изключителна изява даваше увереност, че дългоочакваният Избавител е между тях. Надеждите на народа ставаха все по-големи. Това е Този, Който ще направи от Юдея земен рай, земя, в която текат мляко и мед. Той може да задоволи всяко желание, да сломи властта на омразните римляни, да избави Юда и Ерусалим, да изцели войниците, ранени в битки, да снабди цели армии с храна, да завладее народи и да даде на Израил отдавна желаното световно господство.
В своя ентусиазъм народът бе готов да Го короняса незабавно за цар. Той виждаше, че Исус не се опитваше да привлича вниманието към Себе Си или да Си осигурява почести. В това отношение Той съществено се отличаваше от свещениците и управниците и хората се страхуваха, че Той никога няма да предяви претенции към Давидовия трон. След като се съвещаха помежду си, те решиха да Го грабнат насила и да Го провъзгласят за цар на Израил. Учениците се съгласиха с множеството да обявят трона на Давид за законно наследство на техния Учител. От скромност, казваха те, Христос отказва тази чест. Нека народът издигне своя Избавител. Нека високомерните свещеници и управници бъдат принудени да се поклонят на Този, Който идва облечен с Божията сила.” Копнежът на вековете, с. 377, 378.
пон.
, 31 март
2. УСПОКОЯВАНЕ НА ЗАБЛУДЕНАТА РЕВНОСТ
а. Какво стори Исус, за да попречи на множеството и на учениците да изпълнят плановете си да Го поставят на земен трон? Йоан 6:15.
„Те [учениците и множеството] усилено се подготвяха да осъществят своето намерение, но Исус видя какво става и за разлика от тях разбра какви щяха да бъдат последиците от това действие. Свещениците и управниците и без това искаха да Го убият. Обвиняваха Го, че отклонява хората от тях. Насилие и бунт биха последвали опита Исус да бъде поставен на престола и делото за духовното царство би било спънато. Това действие трябваше да бъде възпряно незабавно. След като извика Своите ученици, Исус им нареди да се качат на лодката и веднага да се върнат в Капернаум, като оставят Той да разпусне народа.
Никога преди заповед на Христос не е изглеждала така невъзможна за изпълнение. От дълго време учениците се бяха надявали, че народът ще провъзгласи Исус за цар. Те не можеха да понесат мисълта, че този голям ентусиазъм няма да доведе до нищо конкретно. Множествата, които се събираха за празника Пасха, се вълнуваха да видят новия пророк. За Неговите последователи това изглеждаше, че е златната възможност да поставят своя възлюбен Учител на израилевия трон. Точно когато страстите се бяха разпалили, за тях бе особено трудно да си тръгнат и да оставят Исус сам на пустинния бряг. Учениците протестираха, но Той заговори с власт, каквато никога преди не бе проявявал към тях. Знаеха, че по-нататъшното противопоставяне от тяхна страна щеше да бъде безполезно и мълчаливо се обърнаха към морето.” Копнежът на вековете, с. 378.
б. Какво стори множеството в деня след извършеното чудо? Йоан 6:22–25.
„Чудото с хлябовете се разгласи наблизо и далеч, така че рано на другия ден във Витсаида се стекоха много хора, за да видят Исус. Те дойдоха на големи групи по суша и по море. Тези, които се бяха разделили с Него предишната вечер, пак дойдоха на същото място с надеждата, че ще Го намерят, тъй като тогава там нямаше лодка, с която Той да мине на другата страна. Но Го търсиха безуспешно, затова се запътиха към Капернаум, за да продължат диренето.
Междувременно Исус бе пристигнал в Генисарет след еднодневно отсъствие. Щом се научиха, че е слязъл там, хората се „разтичаха... по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той” (Марк 6:55).“ Пак там, с. 383, 384.
вт.
, 1 апр.
3. БОЖЕСТВЕНА ПОМОЩ ЗА ПО-ДОБРИ ЦЕЛИ
а. Какво откровено, но все пак деликатно поднесено послание даде Исус на множествата? Йоан 6:26, 27.
„Исус не задоволи тяхното любопитство, а само им каза тъжно: „Дирите Ме не затова, че видяхте чудеса, но затова, че ядохте от хлябовете и се наситихте.” Те не Го търсеха от някакви достойни подбуди, но понеже бяха яли от хлябовете, се надяваха като се прилепят за Него да продължат да получават земни облаги. Спасителят им заръча: „Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот!” Не търсете само материални облаги. Не слагайте на първо място нуждите на земния живот, но търсете духовната храна, онази мъдрост, която ще ви осигури вечния живот.” Копнежът на вековете, с. 384.
б. Какъв въпрос зададоха евреите на Исус относно Божиите дела? Йоан 6:28. Обяснете отговора, който Господ даде. Йоан 6:29.
„За момент интересът на слушателите бе събуден. Те извикаха: „Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?” Вършеха многобройни и отегчителни дела, за да се препоръчат на Бога и бяха готови да чуят за някой нов обред, чрез който да си осигурят по-големи заслуги. Техният въпрос всъщност означаваше: „Какво да направим, за да заслужим Небето? Каква цена се иска да платим, за да спечелим бъдещия живот?“
„Исус им отговори и рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е пратил!” Цената за влизане в Небето е Исус. Пътят към Небето е чрез вяра в „Божият Агнец, Който носи греха на света!” (по Йоан 1:29).“ Пак там, с. 385.
„Да се покаеш, значи да се отвърнеш от собственото Аз и да се обърнеш към Христа. И когато ние приемем Христа така, че чрез вярата ни Той да живее Своя живот в нас, тогава ще се явят и добрите дела.” Мисли от планината на блаженствата, с. 87.
„Дано Господ помогне на Своя народ да осъзнае, че има сериозна работа за вършене... В дома, в църквата и в света те трябва да вършат делата на Христос, но не са оставени да се трудят сами. Ангелите са техни помощници. Христос също е техен помощник.“ Свидетелства за Църквата, т. 8, с. 18.
ср.
, 2 апр.
4. НЕБЕСНИЯТ ХЛЯБ
а. Какъв знак поискаха евреите от Исус и какъв исторически факт споменаха? Йоан 6:30, 31. Какво каза Исус за хляба от небето? Йоан 6:32, 33.
„Евреите почитаха Моисей като дарител на манната, отдавайки слава на инструмента вместо на Този, от Когото бе извършено делото. Бащите им бяха роптали против Моисей, бяха се съмнявали в неговата Божествена мисия и я бяха отричали. Сега и децата им със същия дух не приеха Този, Който им предаваше Божиите вести. „А на това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето.” Този, Който им бе дал манната, стоеше сред тях. Христос бе водил евреите през пустинята и ги бе хранил всеки ден с небесен хляб. Онази храна бе символ на истинския хляб от небето. Животворният Дух, Който произлиза от безкрайната пълнота на Бога, е истинската манна.” Копнежът на вековете, с. 385, 386.
б. Понеже бяха фиксирали умовете си само върху естествения, физически хляб, каква молба отправиха евреите и какво им обясни Господ? Йоан 6:34–36.
„Символът, с който Христос си послужи, беше известен на евреите. Вдъхновен от Бога, Моисей бе казал: „човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.” А пророк Еремия пише: „Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето” (Второзак. 8:3; Еремия 15:16). Самите равини казваха, че духовното значение на яденето на хляб е изучаването на закона и вършенето на добри дела, така че често се повтаряше, че при идването на Месия целият Израил ще бъде нахранен. Учението на пророците предаваше дълбоката духовна поука, която се съдържаше в чудото с хлябовете. Тази поука Христос желаеше да предаде на слушателите Си в синагогата. Ако бяха разбрали Писанията, те щяха да разберат и думите Му, когато каза: „Аз съм хлябът на живота”. Едва предния ден множеството, изморено и премаляло, бе нахранено с хляба, който Той бе дал. Както от онзи хляб получиха физическа сила и подкрепа, така от Христос можеха да получат духовна сила за вечен живот.“ Пак там, с. 386.
чет.
, 3 апр.
5. ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ВЕЧЕН ЖИВОТ
а. Какви две тясно свързани обещания са дадени на онези, които се свързват с Христос и как това носи надежда на всеки грешник? Йоан 6:37–40.
„Всеки, който Го приемеше с вяра, каза Той, щеше да получи вечен живот. Нито един нямаше да загине.“ Копнежът на вековете, с. 387.
„Не се вслушвай във внушенията на неприятеля да останеш далече от Христос, докато се поправиш и станеш достатъчно добър, за да дойдеш при Бога. Ако чакаш дотогава, никога няма да дойдеш. Когато Сатана посочва нечистите ти дрехи, повтори Исусовото обещание: „Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37). Кажи на неприятеля, че кръвта на Исус Христос очиства от всеки грях. Превърни молитвата на Давид в своя собствена: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг” (Пс. 51:7).
Стани и отиди при своя Отец. Той ще те посрещне „още когато си далече”. Ако в разкаяние направиш дори една стъпка към Него, ще побърза да те приеме в Своите обятия от безкрайна любов. Ухото Му е отворено за вика на каещата се човешка душа. Бог познава дори първия копнеж на сърцето към Него. Никога нито една макар и колебливо отправена молитва, нито една макар и скрито проляна сълза, нито един макар и слаб, но искрен копнеж, не са се въздигали към Бога, без Божият Дух да ги долови и приеме. Нещо повече, преди молитвата да бъде произнесена или копнежът на сърцето известен, Христовата благодат подкрепя действащата върху човешката душа сила.” Притчи Христови, с. 205, 206.
б. Какво измърмориха невярващите евреи и какво обещание повтари Исус към вярващите в Него? Йоан 6:41–51.
пет.
, 4 апр.
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Какво планираха да направят Христовите последователи след чудото с хлябовете?
2. Опишете основния интерес на множеството, следващо Исус.
3. Обяснете думите на Исус в Йоан 6:29.
4. Каква илюстрация използва Христос, за да изобрази източника на духовния живот?
5. Как проявиха еврейските лидери предразсъдъците си спрямо Христос?