нед.
, 8 юни
1. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ
а. Как Исус направи разлика между крадеца и пастира и какъв духовен урок илюстрира Той с това? Йоан 10:1, 2.
„Христос приложи тези пророчества [отнасящи се до пастирската мисия на Месията, както е отразена в Исая 40:9 -11; Псалм 23:1 и Езекил 34:23, 16, 25, 28] към Себе Си и показа контраста между Своя характер и този на Израилевите водачи. Фарисеите току-що бяха изгонили една овца от стадото, защото се бе осмелила да свидетелства за силата на Христос. Те бяха отстранили душа, която истинският Пастир привличаше към Себе Си. С това бяха показали, че са невежи за повереното им дело и недостойни за пастири на стадото. Сега Исус представи контраста между тях и добрия Пастир и посочи Себе Си като истинския Пазач на Господното стадо.“ Копнежът на вековете, с. 477.
„Христос ни обича, защото сме безпомощни и зависими.” Проповеди и беседи, т. 1, с. 248.
б. Каква връзка съществува между овцете и техния пастир? Йоан 10:3, 4. Как ще се отнесат овцете към непознатия? Йоан 10:5.
пон,
9 юни
2. ВРАТАТА НА СТАДОТО
а. Как разкри Исус на фарисеите разликата между Себе Си и тях? Йоан 10:7-10.
„Христос е вратата на Божието стадо. През тази врата са влизали всички Негови деца още от най-ранни векове. В Исус, както е разкрит в първообразите и изобразен чрез символите, както е показан в откровението на пророците, както е разкрит в уроците, дадени на учениците и чрез чудесата Му, извършени за човешките синове, те видяха „Божия Агнец, който носи греха на света” (Йоан 1:29). И чрез Него те биват довеждани в кошарата на Неговата благодат. Мнозина са представяли други обекти на вяра за света,; церемонии и системи са били измисляни, чрез които хората са се надявали да получат оправдание и мир с Бога и така да намерят вход към Неговата кошара. Но единствената врата е Христос и всички, които поставят нещо друго на Негово място, всички, които се опитват да влязат в кошарата по друг начин, са крадци и грабители.
Фарисеите не бяха влезли през вратата. Те бяха прескочили в кошарата от другаде, а не чрез Христос, и не изпълняваха делото на истинския пастир. Свещениците и управниците, книжниците и фарисеите унищожиха живите пасища и оскверниха изворите на живата вода. Боговдъхновените думи описват точно тези фалшиви пастири: „Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се,... но с насилие и строгост властвувахте над тях” (Езекил 34:4).“ Копнежът на вековете, с. 477, 478.
б. По какво се различава истинският пастир от наемника? Йоан 10:11–13.
„Нужни са не само мъже, които могат да проповядват, но и такива, които познават от личен опит тайната на благочестието и които могат да посрещнат неотложните нужди на хората - такива мъже, които осъзнават важността на положението си на служители на Исус и с радост ще поемат кръста, който Той ги е научил как да носят.
Изключително важно е пасторът да общува много със своя народ и така да опознае различните страни на човешката природа. Той трябва да изучава как работи умът, за да може да адаптира ученията си към интелекта на слушателите си. Така ще усвои онази велика братска любов, която имат само онези, които изучават отблизо природата и нуждите на хората.“ Служители на евангелието, с. 191.
вт.
, 10 юни
3. ИСТИНСКИЯТ ДОБЪР ОВЧАР
а. Каква друга характерна черта на добрия овчар прояви Исус? Йоан 10:14, 15.
„Както един земен пастир познава овцете си, така и Божественият Пастир познава Своето стадо, което е разпръснато по целия свят. „И вие, човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми и Аз Съм ваш Бог — казва Господ Йехова.” Исус рече: „Призовах те по име; Мой си ти!” „Ето, на дланите Си Съм те врязал” (Езекиил 34:31; Исая 43:1, 49:16).
Исус ни познава поотделно. Нашите несгоди Го засягат. Той ни познава по име, знае дома, в който живеем, името на всеки един от обитателите му. В някои случаи Той е давал нареждания на Своите слуги да отиват на известна улица в известен град, в определен дом, за да намерят една от Неговите овце.
Всяка душа е така напълно позната на Исус, сякаш е единствената, за която Спасителят е умрял. Тревогите на всеки един докосват сърцето Му. Викът за помощ стига до ушите Му. Той дойде да привлече всички хора към Себе Си. Умолява ги: „Следвай Ме!”, и Неговият Дух работи върху сърцата им, за да ги привлече да дойдат при Него. Мнозина отказват да бъдат привлечени. Исус знае кои са те. Знае също кой с радост слуша Неговия зов и кой е готов да дойде, призован от Неговата пастирска грижа. Той казва: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.” Той се грижи за всяка една, сякаш по цялата земя няма друга, освен нея.” Копнежът на вековете, с. 479, 480.
б. За кои други овце Исус показа загриженост? Йоан 10:16.
„Исус мислеше за всички души по света, подведени от лъжепастири. Тези, които копнееше да събере като овце на Своето пасище, бяха разпръснати от вълци. Той каза: „И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа и ще чуят гласа Ми, и ще станат едно стадо с един пастир” (Йоан 10:16).” Пак там, с. 483.
„Бог има скъпоценни души във всички църкви и не е наша задача да давае категорични оценки и да съдим изповядващия се за религиозен свят, а в смирение и любов да представим цялата истина такава, каквато е в Исус. Нека хората видят благочестие и преданост, нека видят христоподобен характер и ще бъдат привлечени към истината.“ Библейски коментар на АСД [Коментари на Е. Г. Уайт], т. 4, с. 1184.
ср.
11 юни
4. БОЖЕСТВЕНА СИЛА,
а. Каква божествена сила заяви Исус, че притежава? Йоан 10:17, 18.
„Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.” С други думи, Моят Отец така ви е обикнал, че дори и Мен обича повече заради това, че давам живота Си, за да ви изкупя. Като ставам ваш заместник и поръчител, като отдавам Своя живот и вземам вашите слабости и вашите престъпления, Аз ставам по-скъп на Моя Отец.
„Аз давам живота Си и мога да го взема отново. Никой човек не може да Ми го отнеме, но Аз сам го давам. Имам власт да го дам, имам власт да го взема отново.” Макар като член на човешкото семейство да бе смъртен, като Бог Той бе изворът на живот за света. Можеше да удържи на атаката на смъртта и да откаже да ѝ се подчини, но доброволно отдаде живота Си, за да донесе живот и безсмъртие. Той понесе греха на света, изтърпя проклятието му, даде живота Си като жертва, за да не умрат хората завинаги. „Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари... Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Исая 53:4-6).“ Копнежът на вековете, с. 483, 484.
б. Какво кара хората да следват Христос? Йоан 10:27; 1 Йоан 4:10, 19.
„Не страхът от наказание или надеждата за вечна награда кара учениците на Христос да Го следват. Те виждат безподобната любов на Спасителя, разкрита чрез Неговия осветен път на земята от яслата на Витлеем до Голготския кръст. И тази гледка привлича, смекчава и подчинява душата. Любовта се събужда в сърцата на онези, които Го съзерцават. Те чуват гласа Му и Го следват.” Пак там, с. 480.
„Като помислим за Неговия живот на земята и жертвата Му за нас, за делото Му в небето като наш застъпник и за жилищата, които е приготвил за всички, които Го обичат, можем само да възкликнем: „О, каква височина и дълбочина на Христовата любов!” Деяния на апостолите, с. 334.
чет.
, 12 юни
5. УВЕРЕНОСТ ЗА ВЕЧНО СПАСЕНИЕ
а. Каква увереност дава Исус на овцете Си? Йоан 10:28, 29.
„Макар че сега е възнесен в присъствието на Бога и споделя трона на всемира, Исус не е загубил Своя съчувстващ характер. Днес същото нежно, състрадателно сърце е отворено за стенанието на човечеството. Днес ръката, която бе прободена, е протегната да благославя по-изобилно Неговия народ, който е по света. „И те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.” Душата, предала се на Христос, е по-скъпоценна в очите Му от целия свят. Спасителят би преминал през агонията на Голгота дори ако с това щеше да спаси само една душа за Своето царство. Той никога не ще изостави човека, за когото е умрял. Ще държи здраво Своите последователи, освен ако те не предпочетат да Го изоставят.“ Копнежът на вековете, с. 480-483.
б. Върху какво почива нашата духовна сигурност и увереност в спасението? Римляни 8:31–39.
„В горните дворове Христос се застъпва за Своята църква, застъпва се за онези, за които е платил изкупителната цена с кръвта Си. Векове, епохи никога не могат да понижат стойността на Неговата изкупителна жертва. Нито живот, нито смърт, нито височина, нито дълбочина могат да ни отделят от любовта на Бога, която е в Христос Исус. Не защото ние се държим за Него толкова здраво, а защото Той ни държи. Ако нашето спасение зависеше от собствените ни усилия, ние не бихме могли да се спасим, но то зависи от Този, Който стои зад всички обещания. Ние може видимо слабо да се държим за Него, но любовта Му е любов на по-големия брат и докато ние поддържаме близост, никой не може да ни грабне от ръката Му.” Деянията на апостолите, с. 552, 553.
пет.
, 13 юни
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Обяснете разликата в поведението между пастира и крадеца.
2. Чрез кой друг символ Исус представи себе Си?
3. Как се държат истинските пастири с овцете си?
4. Защо овцете следват овчаря, а не непознатия?
5. Обяснете как можем да бъдем уверени в спасението.