нед.
, 4 май
1. ДА СИ ПРИПОМНИМ СЪТВОРЕНИЕТО
а. Какво създаде Бог в първия ден на сътворението? Битие 1:3-5.
„Чрез творческото слово в началото светлината изгря от тъмнината... ” Копнежът на вековете, с. 464.
б. Кой присъстваше при създаването на света - не просто като наблюдател, а като активен участник? Битие 1:1, 2; Йоан 1:1, 2; Колосяни 1:16.
„В началото Бог се разкри във всички дела на сътворението. Христос бе Този, Който разпростря небесата и положи основите на земята... Именно Христос изпълни земята с красота и въздуха с песни. И върху всичко по земята, във въздуха и в небесата Той написа вестта за любовта на Отец.“ Копнежът на вековете, с. 20.
„Ръката, която поддържа световете в космоса, която поддържа реда и неуморимата дейност на всички неща в Божията вселена, е ръката, която бе прободена на кръста заради нас.” Образование, с. 132.
пон.
, 5 май
2. СВЕТЛИНА В ПУСТИНЯТА
а. Как децата на Израил бяха напътствани в пустинята? Изход 13:21, 22. Обяснете кой присъстваше, забулен в облачния и в огнения стълб. Изход 13:21 (първа част); 1 Коринтяни 10:1-4.
„Когато Бог се е изявявал на Своя народ, светлината е била винаги символ на Неговото присъствие. Чрез творческото слово в началото светлината изгря от тъмнината; светлина обгръщаше облачния стълб през деня и огнения стълб нощем, водейки огромните израилеви армии.“ Копнежът на вековете, с. 464.
б. Какво е написано за Христовото присъствие редом с Израил в пустинята и каква закрила бе обещал Бог на Своя народ? Псалм 105:39; Исая 4:5, 6.
„В един от най-красивите си и утешителни пасажи Исаевото пророчество споменава за облачния и огнен стълб, за да представи Божията грижа за Неговия народ в голямата последна битка със силите на злото...“ Патриарси и пророци, с. 283.
в. Как се изяви Христос на Синай и как отреагираха Моисей и хората? Изход 19:16–18; 20:18, 19; Евреи 12:21.
„Славата на Господа бе като пояждащ огън на върха на планината” пред очите на събраното множество... Толкова страшни бяха знаците за присъствието на Йехова, че израилевите множества потрепериха от ужас и паднаха на лицата си пред Господа.” Пак там, с. 304.
„Толкова славно беше разкриването на [Христовото] присъствие, че то не би могло да бъде понесено от смъртен човек. Моисей, който се ползваше от специалното Божие благоволение, възкликна: „Много съм уплашен и разтреперан“. Но Бог го укрепи, за да понесе тази превъзходна слава и да донесе отблясък от нея върху лицето си, когато слизаше от планината, така че хората не можеха да гледат на лицето му.” Синове и дъщери на Бога, с. 225.
вт.
, 6 май
3. СВЕТЛИНА В БОЖИЕТО ОБИТАЛИЩЕ
а. Как прояви Христос Своето присъствие в скинията? Изход 40:34, 35.
„С голям интерес множествата на Израил се събраха, за да видят святата сграда. Докато я съзерцаваха с почтително задоволство, огненият стълб се възнесе над светилището, после слезе и го обгърна. „...и Господнята слава изпълни скинията” (Изх. 40:34). Божественото величие се откри и за известно време дори Моисей не можеше да влезе. С дълбоко вълнение народът гледаше знака, че работата на ръцете му бе приета. Нямаше викове на показ или радост. Тържествено благоговение почиваше върху всички. Но радостта в сърцата им се изля в радостни сълзи и те шепнеха тихо думи на благодарност, че Бог бе проявил снизхождението Си да живее сред тях.“ Патриарси и пророци, с. 349, 350.
„Над омилостивилището бе шекината — изявлението на Божественото присъствие, а между херувимите Бог оповестяваше Своята воля. Понякога Божествените вести бяха предавани на първосвещеника чрез глас от облака. Понякога светлина падаше върху десния ангел, за да означи одобрение или приемане. Друг път сянка или облак затъмняваше левия ангел, за да изрази неодобрение или отхвърляне.“ Пак там.
б. Какво се случи по-късно, при посвещението на храма? 2 Летописи 7:1.
„Великолепното светилище бе изградено според образеца, показан на Моисей на планината, а след това представен от Господ и на Давид. Земното светилище бе направено по подобие на небесното. В допълнение към херувимите, които бяха върху ковчега на завета, Соломон направи още два по-големи ангела, стоящи във всеки край на ковчега, представящи небесните ангели, които винаги пазят Божия закон. Не е възможно да се опише красотата и великолепието на този храм. Там, както някога в скинията в пустинята, свещеният ковчег бе тържествено внесен с благоговение и бе поставен на мястото му под крилата на двата величествени, стоящи на пода херувими.
Певците от свещения хор обединиха гласовете си във възхвала на Бога, придружени от всякакъв вид музикални инструменти. И докато гласовете в хармония с музикалните инструменти отекваха през храма и се носеха във въздуха над Ерусалим, облакът на Божията слава изпълни дома, както някога бе изпълнил скинията в пустинята. „А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом; така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом” (3 Царе 8:10-12).“ Духовни дарби, т. 4а, с. 113, 114.
ср.
, 7 май
4. СВЕТЛИНАТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО
а. Кое послание на Христос в Йоан 8:12 ни носи голяма надежда?
„Не учените теолози разбраха тази истина и се заеха с нейното разпространяване. Ако бяха верни стражи, изследвайки внимателно и с молитва Писанието, биха познали кой час на нощта е. Пророчествата биха им разкрили предстоящите събития. Но те бяха безучастни и не заеха полагащото им се място. Ето защо вестта бе доверена на по-скромни хора... Онези, които се отдръпват от светлината, дадена им от Бога, или нехаят да я потърсят, когато е близо до тях, те са оставени да пребивават в тъмнината.“ Великата борба, с. 312.
„Господ е направил всичко възможно, за да имаме богат, изобилен и радостен духовен опит. Йоан пише за Христос: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4). Животът е свързан със светлината и ако ние нямаме светлина от Слънцето на правдата, тогава не можем да имаме живот в Него. Но тази светлина е осигурена за всяка душа и само когато се оттеглим от светлината, тъмнината идва върху нас. Исус каза: „Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12).“ В заобикалящия ни свят не може да има живот без светлина. Ако слънцето оттегли блясъка си, всичката растителност и целият животински свят ще погинат. Това илюстрира факта, че не можем да имаме духовен живот, ако не се поставим под лъчите на Слънцето на правдата. Ако поставим цъфтящо растение в тъмна стая, то скоро ще изсъхне и ще умре; така и ние може да имаме духовен живот и при все това да го изгубим чрез пребиваване в атмосфера на съмнение и униние.” Синове и дъщери на Бога, с. 281.
б. Какво уверение получаваме, когато се обръщаме към Исус? 2Коринтяни 3:18.
„Както едно цвете се обръща към слънцето, за да могат ярките слънчеви лъчи да помогнат за усъвършенстването на неговата красота и симетрия, така и Христовите последователи следва да се обръщат към Слънцето на правдата, за да може небесната светлина да ги огрява, да усъвършенства характера им и да им даде дълбока и трайна опитност в Божиите неща. Не е по силите ни да си представим благословенията, които са предоставени на наше разположение чрез Христос, ако само обединим човешките си усилия с Божествената благодат.” Пак там, с. 26.
„Всеки, искрено търсещ да узнае волята на Бога и да я изпълнява, и сериозно използващ всичката светлина, която вече притежава, ще получи още по-голяма светлина. На такъв човек ще се изпрати звезда с небесно сияние, за да го води към пълната истина.“ Великата борба, с. 312.
чет.
, 8 май
5. СИЯНИЕТО В СЪРЦАТА НИ
а. Как можем да бъдем насърчени от вдъхновяващия коментар на ап. Павел за Светлината на света? 2 Коринтяни 4:6.
„Позволете славните разбирания и представи за Бога да завладеят ума ви. Нека животът ви да бъде вплетен с този на Исус чрез невидими връзки. Този, Който е заповядал на светлината да просияе от тъмнината, желае да осияе във вашето сърце, за да дари светлината от познаването на Божията слава в лицето Исус Христово. Светият Дух ще ви разкрие Божествените неща, обръщайки ги в жива сила, която ще обитава в послушното сърце. Христос ще ви отведе до прага на Безкрайния. Ще можете да съзрете славата, която е отвъд завесата, и да разкривате на хората пълнотата на Онзи, Който вечно живее, за да се застъпва пред Бога за нас.” Притчи Христови, с. 149.
Разкриването на Божията слава в човешка форма ще доведе небето толкова близо до хората, че красящото вътрешността на храма великолепие ще се види във всяка душа, в която Спасителят обитава. Хората ще бъдат запленени от славата на пребъдващия отвътре Христос. И в потоци от възхвала и благодарности, изливащи се от множеството души, спечелени за Бога по този начин, славата ще потече обратно към великия Дарител.
„Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия“ (Исая 60:1). Тази вест е определена за онези, които излизат да посрещнат Младоженеца. Христос идва със сила и с голяма слава. Идва в Своята слава и в славата на Своя Отец. Идва, придружен от всички свети ангели. Когато целият свят е потопен в мрак, в жилищата на светиите ще има светлина. Те ще уловят първата светлина от Неговото второ явяване. Неопетнената светлина ще грее от Христовото величие и Изкупителят ще бъде приветстван от всички Свои служители. Докато нечестивите бягат от присъствието Му, последователите Му ще се радват.” Пак там, с. 420, 421.
пет.
, 9 май
ВЪПРОСИ ЗА ЛИЧЕН ПРЕГОВОР
1. Какво учи Библията за Божеството в делото на сътворението?
2. Опишете по какъв начин Исус се явяваше на Своя народ в пустинята.
3. Как Христовата светлина светеше в скинията в пустинята и в храма, построен от Соломон?
4. Опишете по какъв начин Исус се яви при посвещението на храма в Ерусалим.
5. По какъв начин Христос разкрива Себе Си на нас и чрез нас?